Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 14:36 - И да даде Господ още джаджи!
Автор: bachovalue Категория: Лични дневници   
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове:
0



 Прочетох международна статистика, че потребителите на смартфони докосвали играчките си по 2850 пъти на денонощие. Средно. Това прави 2 пъти в минута. Махаме 8 часа сън, значи докосваме джаджите си веднъж на всеки 20 секунди. В същата статистика поясняваха, че истинските шампиони докосвали тъч скрина по около 5000 пъти за ден. Пак средно. Тоест, аз съм един жалък аматьор.

Много се зачудих за какво ли пък човек си играе с джаджите толкова често? И зациклих. Взех да превъртам наум: Чатене. Резултати от мачове. Снимки. Постове. Любимата видеоигра.Обаче на всеки 20 секунди?! Абсурд.

Или пък ровят в джаджите да разберат как Господ е Сътворил Вселената? За видимите и невидимите материи и енергии? И за хала на човеците, които Той е посял навсякъде из Вселената.

Представяте ли си го?! Аз – не.

Чак на третия ден истината ме връхлетя. Проста като холандски картоф. Като джапанка. Като топче за пинг-понг. Като тухла. Ето я:

Хората показват джаджите си на околните.Уж светът наоколо не те интересува, обаче с белтъците регистрираш какво впечатление правиш на ближните с най-новия смарт. И си представяш възхищение, удивление, но и скрита завист, разбира се. Иначе казано: Трите най-мощни двигателя на икономиката.

Излезе виц, обаче е факт. Съвременният човек се идентифицира с джаджите си. Той размахва джаджата, за да съобщи на околните: Имам смартфон модел „БРЕЙ8ГЛЕЙ#ТИ!“, обаче пък какъв лаптоп имам!...

 След това прозрях, че за да гарантира максимално личната си идентичност, днешният човек използва всичко видимо върху себе си. Маратонките, тениската, шортите, шапката, дори цветната шарка на чорапите могат да разкажат същинска драма за притежателя си. А пък автомобилчето като вид едрогабаритен аксесоар си е направо екшън в десет серии.

Господ не възразява срещу технологичните и техническите джаджи. Те са си наш избор. Обаче Иисус взе, че прогони търговците от  храма. А те две хиляди години обмисляха отмъщение, докато накрая измислили Свети Николай (онзи дядка с очилата и червените бузи от рекламата). Оттогава един път годишно милиарди хора търчат полудели по МОЛ-овете да си харчат парите. Пилеят пари почти до самия връх на празника Рождество Христово (нали се сещате: тиха нощ, свята нощ). Обаче нощта още не е започнала, а дядката от рекламата се изсипва топуркащ през комина с чувала подаръците за Коледа. Което е моментален повод за три дни ядене и пиене в несвяст.

За онези, дето бавно зацепват, пояснявам: Червенобузият Дядо Коледа (Свети Николай) измести бебето Рожденик в Яслата. А също така пояснявам, че вицът не е еврейски. Не е и мюсюлмански, за да бъдем съвсем коректни.

Смях се, разбира се. Но ми стана още по-весело, понеже се сетих за Черния петък, дето е точно преди Разпети петък. Не че нещо, ама чак такава отмъстителност…

Майтап, ще кажете. Просто цивилизацията си е такава: Цивилизация с най-много джаджи! Но оттогава настойчиво моля Господ да ни даде още и още, и още играчки. Примерно, по сто модела годишно от всяка марка. Ама и за телефоните, и за лаптопите, и за компютрите, и за колите, и за всичко дето се сещате.

До пълно преяждане с джаджи. И пълна отврат. 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bachovalue
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4838
Постинги: 11
Коментари: 2
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031