В началото на третото хилядолетие след Христа, във времената когато: Първият цветнокож президент на САЩ приключи втория си мандат; Русия се възправи да спасява Дамаск; Китай израсна до икономически гигант, а Европа мъчително се обединяваше.
В онези човешки дни вярата в нашия Бог беше разколебана.
Половината от човешкия род - над 4 милиарда души, се оказаха тайни или откровени атеисти. От средите на войнстващите богоборци се забавляваха да злословят срещу Създателя и да го рисуват в унизителен, обиден и злостен смисъл. Правителства на „демократични“ държави защитаваха люде, които оскверняваха Божията святост. Политици нарекоха кощунството „свобода на словото“.
Тъкмо в държавите, които претендираха да са висшата точка на цивилизованост, беше станало модерно да се отрича съществуването на Бог. А много от призваните да пазят вярата направиха от храмовете бизнес. И още по-лошо: в инкубатори на омразата. Превърнаха се още и в слуги на алчни корпорации и корумпирани управници.
Разколебаването на вярата започна когато професионалните посредници за общуване с Бога си позволиха да поставят Бог в йерархия на религиозни и светски чинове. Човешката йерархия се представяше като основа и неделима част от пирамидата на въображаемата небесна йерархия.
Себе си така наречените „божи служители“ поставиха като бюрократична преграда между Бога и миряните и превърнаха пречката в услуга, за която да се плаща.
В умопомрачението си пък либералите и атеистите отрекоха и написаното в Светото писание, че Господ е създал човеците като мъж и жена. Подмениха Божият ред с идеология, в която мъжът да е жена и жената да е мъж според предпочетена от тях временна социална роля.
Но Бог беше промислил и това.
Той започна да обръща заклети атеисти в свои най-верни души. Защото за Него не е трудност да обърне всекиго към вярата, включително и богоборците. Както обърна убиеца на християни Савел в апостол Павел.
В обръщането на милиони, Господ реши да отвори и моите очи. И същевременно да ме направи свой посланик. Тогава, с Божията милост, ме споходи прозрението, че отпадането на вярата в нашия Отец и Създател е поради липсата на представи какво е Господ. Въпреки Светото Писание човеците не знаеха как точно Той е сътворил Света и докъде е стигнал Планът му за Вселената и заселените из нея човечества.
Но ако не знаеш какво е Господ, как ще го обикнеш? И ако не научиш как Той е сътворил Света, как ще знаеш защо Той е Господ?
Дадох си сметка, че по някаква причина, Божието слово не беше стигнало до повече от човеците. Учудващо при дадените им средства за комуникации.
А Господ поиска чрез Исус Христос, Словото Му да докосне всички народи по света? Заръча го на апостолите и учениците на Исус. А чрез тях и на всички професионални посредници за общуване с Бога по планетата Земя.
Но не стана.
Две хиляди човешки години и сто поколения се оказаха недостатъчни. Християните негласно считат Новия Завет по-важен от Стария Завет. За да се разграничават от първоначално избрания народ - евреите. А Мохамед преразказа в низпосланата си Книга двата Завета в едно, но само спомена за Съворението.
Историята на Сътворението на света (разказана от самия Господ Бог на Моисей) се оказа сред второстепенните неща, които трябва да знаят вярващите християни и мюсюлмани. Защото дори на професионалните посредници за общуване с Бога, разказът как Той е създал Вселената и човеците за шест дни, е изглеждал фантастично.
Чдесна приказна история. Нещо, на което си длъжен да вярваш, без да искаш доказателства.
По-маловажен се оказа Божият разказ за Сътворението също от пророчествата на Мохамед и от яростната му битка с юдеите.
Сътворението на света е по-малко значимо от дървен сандък, или изгнило парче дърво или от стилизирана рисунка на лице, което някой обявява за „свещения лик“, а също и от някакъв цитат от Корана, изписан върху стените.
Вярващите в Бога са лишени от най-убедителната и вдъхновяваща информация: Господ не само е Сътворил света, но буквално във всеки миг от нашия живот Той ни държи в Ръцете Си.
Но как да вярваш в Бог, ако не си убеден, че Той е Създател и Творец на света, в който съществуваме? Как да вярваш в Бог, ако не си убеден, че действително Той ни пази и ни е гарантирал сигурност на нашата Земя?
Не вярваш на казано от Бог на Моисей. Ще повярваш ли, ако е доказано от учени?!
Да, ние имаме свободната воля да избираме, но сме в Божие съхранение. Защото имаме с Него договор за защита, наречен Завет.
А междувременно Той продължава и днес да твори Битието на Света, разгръщайки последователно Своя удивителен Проект както в невъобразими за човешките възприятия космически мащаби, така и на микроскопичното за Него равнище, в което се разгръщат нашите физически усещания, преживявания и надежди. Тоест, след Седмия Божи ден идват Осмият, Деветият и така нататък дни от Времето на нашия Отец и Господ в безкрайността.
Не знам защо, но Бог даде на мен, на доскорошния убеден атеист, да разказвам на всички искащи да чуят: Той желае неговите деца да го опознаят.
Да, Той настойчиво иска децата Му да Го опознаят, без значение какъв пол са, какъв цвят на кожата имат, дали са съвършени физически или страдат от недъзи, нито дори и колко са високи или ниски и какъв точно е социалният им статут. Той е готов да разкрие плановете си пред всички свои деца не само за Галактиките и Вселената, но и за всекиго от човеците, където и да се намират те из Сътворението Му.
За да бъдем едно. Защото Господ е в нас чрез Духа Божи и по тази чудесна причина ние също сме в Него. Той ни създаде и копнее да общува с нас.
Това прозрение беше дадено на мен.
Моят Господ реши така - доскорошният атеист, по изключителната Божия милост и незнайна промисъл, да стане проводник на Божиите желания и цели.
Ето причината да напиша тази КНИГА ЗА МОЯ ГОСПОД.
Дръзнах да пиша, въпреки ясното съзнание за собствената ми мисловна недоразвитост, мудно въображение и очевидна ограниченост на представите.
Може би искате да възразите срещу дръзновението ми? Или дори да се противопоставите на всичките обстоятелства, които доведоха до Книгата за Моя Господ?
Напълно разбирам. Но, Бог ми е свидетел - нямам какво да отговоря.
Длъжен съм да призная и още нещо съществено, според мен.
Не мислете, че това мое дръзновение пред Моя Отец е било вдъхновено от изригнал религиозен плам или екстаз. Няма такова нещо като плам и екстаз у човек, понесъл увредите на тоталитарен атеистичен режим. А живях в такъв режим достатъчно дълго.
Точно обратно. Господ не позволи да започна писанията си, докато съдържанието на Книгата не започна да се структурира и да завладява разума и представите ми.
Хладният ми разум и ледените ми представи.
Постепенно.
Никаква страст, нито екстаз!
Тоест – в записките ми, по Божията воля, беше вложен повече здрав разум и смисъл, отколкото емоцията на човек, открил истината за Отеца ни.
Много от човеците знаят, че откриването на истината за Бога е винаги дълбоко разтърсващо събитие в живота на всеки. Господ поиска да овладея емоциите и пристрастията си и чак тогава да пиша.
Отделно от това аз самият се и противих.
Защото Господ е разказал на Моисей историята за Сътворението лично. И апостолите са имали възможността да си общуват с Божия син Исус лично пред очите на целия Израел и римляните. Книгата на Мохамед е била диктувана и Той е издиган в небесата.
А Моят Бог не ме посочи и не каза от висините пред всички: „Ето този е!“
Господ се смее, разбира се. Чувам го как се смее. И това ми носи блаженство.
Бог поиска от мен да напиша Книгата за Третия завет. А човеците от планетата Земя лесно ще разберат, че Книгата за Моя Господ е вдъхновена от Него. Тя съобщава безпристрастно Неговите желания и повели. Амин!
За около година време осъзнах, че колкото и такъв мащабен труд да ми се струва непосилен, по Божията Воля и по Божие Вдъхновение ще успея да го завърша.
Наложи се да свърша работата. Независимо от интелектуалния ми мързел. Независимо от убеждението, че Моят Господ можеше да намери по-умен, по-интелигентен, по-информиран и с по-богат речник човек, който да е едновременно и телевизионна или филмова звезда, например.
За по-удобно.
Освен всичко друго езикът, на който говоря и мисля, не е твърде популярен по света. Чрез него общуват към десетина милиона души. А Книгата трябваше за кратко да достигне до около 10 - 15 милиарда човешки същества.
Като за начало.
Но Моят Господ поиска, не можех да откажа.
Ето Той отново се смее.
Опитах се поне да пиша сдържано и убедително дори за хора, които ще се конфронтират. Да пиша без емоции и разпаленост, доколкото беше възможно.
Защото дори с посредствените си възможности и липса на особена прозорливост аз съзнавах колко е важна работата: Моите братя и сестри да разберат, че Създателят ги обича. Че Той ще има Времето и Великото търпение да дочака завръщането на всяко едно от децата Му в своя истински и извечен Бащин Дом.
За да могат свободно да общуват с Него.
Това се отнася и до бившите заклети атеисти. Разбира се, те няма да спрат да задават въпроси за битието, за целта на съществуването ни, за Проекта на Сътворението и за Божиите Планове в цялата им грандиозност и красота.
Защото Той иска така.
Още на: https://dox.abv.bg/download?id=b57ab1c8df
