Нашият Създател е наясно, че всеки има собствена представа за Него. За един Господ е благият старец от църковната икона. За друг Той е строгият, но справедлив баща от детството. За трети Той е титанът от митовете и легендите. За четвърти Той е необятно за възприятията ни същество, което все пак има нещо общо с нашия генетичен код. За пети Господ Бог е невидим, защото е нематериален. За шести Той е самата Вселена. И така нататък.

Огромна част от индивидите на земното човечество си представят Господ Бог в човешки образ. Това си има обяснението, разбира се.

В Светото писание е записано, че нашият Отец е създал човеците по свой образ и подобие. Поради това винаги се е вярвало, че след като сме образ и подобие на Господа, значи Той прилича малко или много на Своето създание - човека.

Същевременно християните вярват, че Бог е триединен: Бог Отец, Светият Дух и Божият Син Исус. И тъй като Синът Божи е и син човешки чрез човешка си майка Мария, но оплодена от Светия Дух, то се приема, че човешкият образ на Божия син е намек и за човешкия образ на триединния Господ Бог. А и нали Той се е явил на Авраам като три ангела, намеквайки за триединството си.

Обаче пък православните са категорични, че Господ е нематериален.

Как е в действителност?

Според мнозина изследователи Той би могъл да прилича на всичко, което си пожелае. Появите на Господ пред човеците по Стария завет на Библията са най-различни като форма – като гълъб, като горяща къпина, като гръмотевичен облак, като кънтящ глас из небесата, трима архангели и т.н. Едва в Евангелията той се явява като Божи син в човешки плът и кръв. През обещаното Второ пришествие, Исус вероятно отново ще бъде в човекоподобна форма, но не и в човешка плът. Защото след Възкресението си от мъртвите Исус придобива ново тяло, убедени са християните.

Мюсюлманите се гневят заради това, че християнството „съдружава“ Бог с други същества или човеци, но приемат Исус като пратеник и пророк на Бога. Мохамед използва десетки прилагателни за качествата на Аллах, но се придържа към Библейските писания, описващи Бога в проявленията му.

Всичко това е доста объркващо, ако непременно държим Бог да прилича на нас. А като добавим представите на съвременни учени за Господ като за „висша сила, която би трябвало да е едновременно и материя, и енергия“, неяснотите стават наистина значителни дори за много образованите и интелигентни хора.

От написаното дотук се подразбира, че моята лична представа за това как изглежда Създателят е различна от представите на много други човеци. Това въобще не означава, че моята представа е по-вярна или по-близка до Неговата същност. Нещо повече, в различните периоди на моя живот, Господ Бог ми се е явявал в толкова разнообразни форми, че вече знам: На всеки от своите чада Господ се показва във вид, в който да бъде разпознат от конкретния или конкретните индивиди. 

Тоест, в подходящата за разпознаването форма. А за Създателя на Вселената това е лесно.

Много по-често при различни изключителни случки в живота ни ние само можем да почувстваме или пък впоследствие някак да се досетим за Негово присъствие или тайна намеса – винаги в наша полза, разбира се.

Усещането за Божието присъствие и намеса са също толкова уникални за различните хора и за това ще стане дума по-нататък.

Казано с други думи, как обективно и реално изглежда нашият Отец едва ли е толкова важно. Онова, което Той поиска от мен да осъзная беше, че така или иначе Неговото Същество е невидимо за нас. Тоест, той е невидима материя или енергия, а може би и нещо по-средата, което ние не сме способни нито да доловим, нито да осмислим.

Нашите сетива и въображение не са достатъчни за това.

Потвърждение на това е обстоятелството, че дори възможността да се движим изправени е следствие от въздействието на така наречената невидима материя върху видимите ни физически тела. Това въздействие е наречено от човеците гравитационно.

А невидимата материя се управлява от така наречената невидима енергия. Казвам „така наречената“ невидима енергия, защото за Бог тя е видима.

Невидимата енергия изпълва цялото пространство на Вселената и е преобладаваща. Тя е примерно два пъти и половина повече от невидимата материя, която крепи и управлява целият видим за човеците свят (флора и фауна, планетата, спътника Луна, Слънцето, всички други звезди и планети из всички звездни купове и галактики).

При тези обстоятелства е нормално да имаме по-абстрактна представа за физическите измерения на нашия Господ. Но Господ казва: Ти ще ме разпознаеш!   

Като бивш атеист, аз положих много сериозни усилия да осмисля защо нашият Отец ни е дал избора да си го представяме такъв, какъвто ни харесва.

Тъй като е казано, че сме създадени по Негов образ и подобие, логиката изисква ние също да сме невидими за себе си. Но ние всички се виждаме един друг. Близко е до ума да се досетим, че материята и енергията, от които сме сътворени, не са същите като материята и енергията или каквото е там, от които се състои Господ.

Впрочем, в Петокнижието има ясно разграничаване между видимия и невидимия свят. И това не са някакви измислени паралелни светове.

Първото изречение на Библията гласи: В началото Бог създаде небето и земята.

Единствено в тълкуването на атеистите става дума наистина за съществуващото днес небе и за съществуващите за земните човеци планета Земя. И атеистите намират за забавно как първо Той създал небето и земята, а сетне пак създава звездите и планетите.

Това непочтително отношение може да се преодолее само ако човек е достатъчно любознателен, за да поразрови откъде и защо се е появило това първо изречение.

А любознателният човек ще стигне дотам да си представи Моисей на планината Синай заедно с интелигентния му слуга, който да води записки. Представяме си как Сам Господ Бог обяснява на Моисей как е станало Сътворението. И понеже по онова време хората са си нямали и идея за квантовата физика, квантовата механика, физика на полетата и прочие, на Твореца се е наложило да обясни Създаването на Вселената във вид атрактивна поредица от образи в действие.

Още по-нагледно е да кажа, че въпросните образи в действие по днешните ни представи са били подобни на изобразени движещи се холограми.

По този начин за Моисей (и слугата му) е било лесно да види, че видимата материя е нещо като познатата му материя на земята. И затова е нарекъл сътвореното видимо „земя“. Невидимата материя пък му се е видяла прозрачна като земната атмосфера и затова е нарекъл невидимата материя „небе“.

Тоест, Моисей се е опитвал да бъде добросъвестен разказвач с наличния си речников запас. Имал е силен респект към това, което му изобразява Господ, но му е липсвала подходящата научна терминология, за да го опише коректно и достатъчно образно.

Интелигентният му слуга за записките едва ли е имал по-добра терминология.

Във всички сериозни библейски тълкувания, обаче, това първо изречение на Библията означава еднозначно и категорично:

„В началото Бог създаде видимия и невидимия свят“.

Видимият за нас свят е очевиден – всичко материално на нашата планета, спътника ни Луната, другите планети, звездите, Млечният път  и другите галактики.

А какво е невидимият свят?

Тук възниква огромната пречка за бивши атеисти като мен да приемат тълкуванията на професионалните посредници за връзка с Бога.

Според тези тълкувания невидимият свят всъщност бил духовният свят, който Господ мигновено населил с девет вида същества.

Деветте вида същества създал по свой образ и подобие.

Нещо като Небесен обслужващ персонал. Защото какъв Господ ще е Бог, ако няма придворна свита и помощници.

Любопитното е, че покрай преразказа на Писанията Мохамед хем отрича гневно съдружаването с Бога, хем охотно добавя към невидимите същества и известните от арабските приказки „джинове“.

За повечето бивши атеисти, израсли или живели достатъчно дълго в условията на откровен или прикрит атеистичен режим, така нареченото небесно войнство с ясното разпределение на чиновете, званията и задълженията, предизвиква съпоставка с партийните апаратчици и службите за сигурност във всяка тоталитарна държава.

А пък опозиционният лидер Денница, когото после репресират за непослушание заедно с привържениците му и хората го наричат Сатана, изненадващо започва да прилича на дисидентите в тоталитарните режими.

Тоест – предизвиква някакви мъгляви, но осезаеми симпатии.

В много случаи литературата и киното представят Денница (Луцифер или Воланд, или Сатана или както се знае този измислен образ по света) като Голямото наше момче.

И тогава възниква въпросът:

Защо са му на Отеца ни такива служители?

За да вършат работата вместо него?

Или възнамерява да наложи свой собствен режим със силови методи, като използва репресивното си войнство (повечето от архангелите, казват, били въоръжени)? Ами че защо тогава не го направи веднага и да приключи с атеистите веднъж завинаги?

И още нещо важно.

Защо Господ не си е създал и жена по свой образ и подобие? Да си другаруват, да правят бебета богове и да управляват света с мощния си репресивен апарат и разрастващата се фамилна корпоративна фирма.

Абсурд.

И голяма пречка за живелите в условия на тоталитаризма да обикнат Бога.

Ето защо за всеки човек нашият Отец е различен. Но не само като външен вид. За едни вероятно е някак нормално Господ да си има свита и ласкатели около него, а също и войнство, което да бъде изпращано да върши разни задачи, когато някога някъде нещо се обърка. Мнозина биха се чувствали по-спокойни и сигурни, ако Бог разполага с огромно войнство в небесата.

Но на такива като мен такова въоръжено небесно войнство и тълпите небесни ласкатели около Небесния трон някак не ни допадат. И вероятно по тази причина Моят Господ ми даде вътрешната необходимост да погледна малко по-сериозно на въпроса.

Установих, че невидимият свят наистина съществува. Той е енергийно-материален. Освен това невидимият свят и е в пъти повече от видимия. И като маса, и като обеми.

Грубо казано, невидимият свят включва най-малко две отчетливи състояния – невидима материя и невидима енергия. Последните изследвания на учените в областта на астрофизиката и на микрокосмоса показват, че това действително е точно така. Разликата е, че по неизвестно каква причина учените наричат невидимата материя и невидимата енергия „тъмни“. Тъмна материя и тъмна енергия.

А не е необходимо да си гениален физик, за да установиш, че невидимостта на тези материи и енергии е истинският определящ признак.

Защото ако невидимата енергия беше наистина тъмна, тя нямаше да е прозрачна.

Ако невидимата материя, която е навсякъде около нас, в един момент загуби свойството си „прозрачност“, още в същия миг над планетата ни ще настъпи пълен мрак.

Просто няма да виждаме формираните от познатата ни видима материя звезди и галактики отвъд невидимата материя.

Нещо повече. Ние самите нямаше да се виждаме един друг, защото невидимата материя е плътно около нашите физически тела. И ако невидимата материя загуби свойството си „прозрачност“, тогава няма да виждаме дори носа си. При такива обстоятелства едно от основните човешки сетива – зрението ни, би станало напълно безполезно. Понеже ще имаме очи, но няма да виждаме.

Да не забравяме също, че невидимостта е характерна по-скоро за светлите нюанси в спектъра и спокойно е могло да нарекат въпросните материи и енергии „прозрачно светли“. Дори „прозрачно бели“ като контрапункт на черните дупки, примерно.

Обаче вече дочувам как ми възразят нервно, че бял цвят в природата не съществува - той е резултат от сливането на цветовете на целия спектър.

В действителност невидимата материя в света и възприятията на Моя Господ може да е прозрачно жълта или прозрачно зелена, обаче ние няма как да знаем, освен ако Господ реши друго. Примерно, да вземе да ни каже или дори ни го покаже, като за целта много сериозно подобри зрението ни.

Обаче започнем ли да виждаме невидимите материи и енергии, това силно ще затрудни опознаването на Сътворението наречено Вселена. И няма да можем да опознаем нашия Бог чрез сътвореното от Него.

Така че определено считам за по-правилно да наричаме невидимата материя „прозрачна“ или невидима. И това е логично, защото пък следващото действие на Господ, според това, което Той самият е разказал на Моисей, е било разделянето на виделината от тъмнината. Изключително важен ход.

За да стигнем до виделината, обаче, се налага да преодолеем тълкуванията във второто сложно съставно изречение на Библията. Изключително наситеното с информация изречение:

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнината се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше върху водата“.(В превода на крал Джеймс изречението е в редактирания вариант: „И земята беше безформена и пуста, а духът Божи се насеше над водата“)

За всеки атеист възниква представа как някакъв Дух Божий се носи над някакво море или океан, но земната суша е в мрак и пустош. Дълбоко погрешна представа.

Безвидната и пуста земя е, както вече уточниха, първичната видима материя, което представлява от 4 до 6 процента от материалната Вселена. Тъмнината се разстила над невидимата (за човеците) материя, която е наистина бездна, тъй като представлява около 26 на сто от обема на всичката материя във Вселената.

И остава да изтълкуваме простото изречение „и Дух Божий се носеше върху водата“.

Длъжни сме да отбележим, че под влияние на англиканския вариант, в по-новите преводи на Библията редакторите някак своеволно са решили да заменят думата „върху“ („връх“) с думата „над“.

Много съществена и недомислена корекция.

Защото в случая думата „водата“ е използвана да обозначи видимите за Бог, но невидими за човека мощни потоци енергии.

Едно е да се носиш над потоци енергия, съвсем друго е да се носиш върху тези потоци невидима енергия. Върху (връх) тук се подразбира като яхване и яздене на тези енергии.

И това е логично, след като за да създава каквото и да било, Господ Бог е трябвало тогава да „язди“ и управлява колосални по мощта си космически енергии.

Впрочем, отново повтарям научното твърдение, че невидимите енергии са разпределени равномерно из цялата Вселена.

Защото Господ е навсякъде и във всичко.

Но отбелязваме как осъвременяваните периодично преводи (подобно на замяната на „небесна твърд“ с поетичната измислица „небесен простор“) водят до опасно изменение на смисъла на написаното в Библията. До изопачаване на даденото ни лично от Бог знание. Толкова опасно, че буквално и окончателно се губи смисъла в оригинала на Моисей и се подменя с нещо неясно и дори странно на моменти.

Тоест, веднъж Моисей е преодолявал както е можел липсата на терминология за описване на Сътворението, а сетне заложения от Господ смисъл започва систематично да се губи в редакции, в преводи и в преразкази.

За мен лично мигновено се изясни, че когато е Сътворявал видимата за всички и невидимата за хората материя, на Бог му се е приискало да огледа по-внимателно дали всичко се случва според първоначалния му проект. И, казано метафорично, е „включил“ осветлението.

Същевременно Му хрумва, че светлото и тъмното са удобни за отмерване на времето, в което работи по осъществяването на проекта си за Вселената.

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, затова Бог отдели светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един.“

Тези няколко впечатляващи с поетиката си изречения са истинско пиршество за атеистите: Как така ще има светлина и как ще има ден и нощ, при условие, че по Проекта на Сътворението Бог тепърва има да прави Слънце, Земя, Луна и пр.

Значи нещо Моисей се е объркал.

Но за любознателен бивш атеист не беше трудно да се съобразя с Теорията за относителността: Възприятията на Бога виждат създадената от Него светлина, но за човешките възприятия тази светлина може да е недостъпна (тоест –невидима). Точно както са недостъпни за сетивата ни обективно съществуващите и доказани от учените невидима материя и невидими енергии.

Научих лесно, че светлината за първия ден от Сътворението от Господ, не произхожда от видимата материя. Тази светлина е с източник невидимите енергии и материи. Невидима за човешкото зрение светлина. С източник невидимите материи и енергии.

Това ми даде да разбера Моят Господ.

Има човешки тълкувания, разбира се, според които виделината можела да е нагорещени газове, каквито се срещат в изобилия из видимото космическото пространство. Но Моят Господ казва друго.

А по логичен път за себе си разбрах още: Видимите нагорещени газове би трябвало да се появят като резултат от изригвания на видима материя, а през този първи Божи ден не се съобщава за такива изригвания. Те се случват в следващите дни.

Библейското видело е виделина за Господ, която иде от невидимите материи и енергии. Ние няма как да доловим тази виделина, понеже изобщо не хващаме с поглед нито невидимата материя, нито невидимата енергия. Следователно е лесно да се сетим, че светлинният спектър за очите на Господ е по-широк и обхватен отколкото достъпния за човеците светлинен спектър.

Тази светлина и тъмнина са с цел да бележат Божия ден. А Божието денонощие е равно на няколко милиарда човешки години. Появата на виделото стартират следващия Му ден, който също е от няколко милиарда човешки години.

Защото времената винаги са относителни. Така че, уважаеми приятели атеисти, тук изобщо не става дума за човешката гледна точка за ден и нощ в рамките на 24 часа.

А как Моисей е „видял“ виделината, която е невидима за хората. Очевидно това е станало с нещо подобно на холографски образ, за който вече споменахме. Както Моисей е „видял“ невидимата за човешкото око материя и енергии, така е „видял“ и видимата единствено на Твореца и Господ виделина.

Предполагам, че вече започнахте да разбирате защо говоря за Моя Господ.

Той, Моят Господ, е не просто различен като човешка представа от други индивидуални човешки представи, но е и различен като степен и дълбочина на опознаването Му в съответствие с моите лични потребности и изисквания.

С други думи, излиза че съм претенциозен за обективността на представите си. Ще прозвучи грубо, вероятно, но нека засега приемем, че за един бивш заклет атеист като мен това е една приемлива и силно удовлетворителна представа за Моя Господ.

Това изобщо не означава, че всички бивши атеисти ще възприемат тази лично моя индивидуална представа за Господ като своя.

Но аз я намирам за достатъчно добра.

И се надявам чрез описанието на Моя Господ всички бивши заклети атеисти като мен да преодолеят по-лесно пречките, които обективно възникват пред сближаването им със Създателя. И пред опознаването на Сътвореното от Него.

Още на: https://dox.abv.bg/download?id=b57ab1c8df