Тук отново трябва да се съобразим с относителността на нещата за различните наблюдатели. Очевидно при цикъл от 2 милиарда земни години (вероятно и много повече) за светлото и тъмното в Божието време, понятието тъмно е условно.

Примерно, 1 милиард години тъмно и 1 милиард години светло.

Как ще наричаме материя, която сме кръстили „тъмна“ в светлите 1 милиард човешки години във времето на Създателя?

От човешка гледна точка пък материята е осветена, ако върху нея попада определен дял от светлинния спектър, който е видим за човеците. И затова е логично тъмната материя да поглъща светлината и да не се вижда в тъмния Космос.

От гледната точка на Господ работата е друга.

Ако тази част от светлинния спектър е недостъпен за човеците (не го виждаме), значи той просто е невидим за нас. Както определени високи или много ниски звукови честоти са недостъпни за нашия слух и тогава тези честоти са нечуваеми за човеците.

Но те са и видими, и напълно чуваеми за Господ.

Разбира се, това е поредното доказателство, че в Божията Вселена всичко е относително в зависимост от гледната точка на наблюдателя. Предполага се, че в мащабите на Космоса, ако ни се даде възможност да гледаме и слушаме от позицията на Господ, още много звуци и цветове ще се окажат достъпни и за нашите сетива.

От гледна точка, която се намира вътре в един атом от видимата материя, ще сме способни да доловим звуци и цветове, които за човека и неговата землянска гледна точка са също невидими или нечуваеми.

Разбирам колко трудно е човек да се постави на мястото на Господ и да сподели какво вижда и чува. То е точно толкова трудно, колкото да се миниатюризираме мисловно до размерите на елементарна частица и да си представим какво бихме чули или видели.

Другата причина да наричаме невидимите материя и енергии невидими е, че невидимостта е в действителност ниво на прозрачност. Невидимата материя е невидима не защото е прекомерно малка или недостатъчно плътна, а защото е прозрачна за човешките възприятия. Ако не беше прозрачна, то тогава заради „тъмната“ материя телескопите щяха да са абсолютно безполезни инструменти и нямаше да имаме снимки от най-дълбоките дебри на Космоса.

Така казва Господ.

Това е разликата ако заобикалящата ни в изобилие прозрачна невидима материя беше действително непрозрачна или стане внезапно „тъмна материя“ както често и необосновано я наричат днес учените физици от планетата Земя.

В единия случай имаме снимки от дълбокия космос, в другия случай дори не подозираме, че Космосът съществува.

Впрочем, ако невидимата материя беше „тъмна“, тогава нямаше да виждаме дори Слънцето и, междувременно, изобщо нямаше да съществуваме. Нямаше да съществуват също животните и растенията.

Не и в сегашния си вид.

Същото е валидно и за невидимата енергия. Ако тя не е прозрачна (невидима за окото ни), значи би трябвало да е непрозрачна (тоест видима за окото ни като „тъмна“).

А то не е така за човеците от Земята.

Невидимата енергия е разпределена из цялата Вселена почти равномерно. Значи би трябвало Вселената най-малко да е замъглена от безкрайно множество тъмни воали и практически Космосът да е недостъпен за човешкото зрение дори и с бъдещите многократно по-мощни телескопи.

Значи от жизнено важната гледна точка на земните човеци е по-добре и по-правилно да наричаме прозрачната материя и енергия невидими (както е в библейския текст), а не тъмни. Точно както от Божия гледна точка тези материи и енергии са си видими и оцветени в някакви удивителни цветове, които няма как ние да опишем.

Третата причина да не използваме думата „тъмен“ и производните за материите и енергиите, които управлява Господ, е чисто емоционална и отново е свързана с относителната гледна точка на човеците.

Дано да не ме заподозрете в расизъм, но в съзнание на земните хора „тъмното“ предизвиква подсъзнателно негативно емоционална реакция. Всички човеци възприемаме тъмното като заплаха, като страната на злото, мракът и бездната, които не вещаят нищо добро. В този смисъл, възприемането на невидимата енергия като „черна“ или „тъмна“ е много сериозна психологическа пречка да свързваме по някакъв начин невидимите енергии и материи с Господ.

И един последен аргумент.

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнината се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше върху водата“.

Споменатият по-горе цитат е от поредното издание на Библията (2012 г.), в която се връщат много съответстващи на оригинала термини в книгата Битие, включително и „небесна твърд“. Тук недвусмислено се казва, че земята е безвидна. Тоест – невидима. Което пък е ясен намек, че дори видимата земя първоначално е била „безвидна“.

Моят Господ сякаш ми намигва и ми казва, че и видимата, и невидимата материя, са били създадени от едно и също Нещо.

Нали се сещате, че моята взискателна логика на доскорошен неверник не може да приеме общоприетото схващане, че Вселената е създадена от нищото.

От невидими енергии – може би.

Твърде вероятно, бих казал.

Можеш да си сигурен, казва Моят Господ.

Но да оставим физиците да обяснят това „намигване“.

Аз бих казал поетично, че докато Господ е яздил колосалните невидими енергии и ги е управлявал, Той е създал от тези енергии и невидимата, и видимата материи. Създал ги е с ясната цел – чрез свойствата на невидимото да контролира видимия за човеците свят.

А това е вече общоизвестен факт.

Движението на планетите, звездите и галактиките се управляват от невидимите материи и невидимите енергии.

Безспорно.

Е, значи ли това, че всичко е създадено и се управлява от „тъмната енергия“?

От „тъмната сила“ с други думи.

Ужасно, нали?

А Господ се смее.

Разбирате защо това „тъмно“ е много сериозна психологическа пречка към желанието за опознаването на Бога изобщо.

А да обикнеш нещо, от което се страхуваш, защото е тъмно, е вече огромен проблем.

Ето това изключително важно обстоятелство ми даде да прозра моят Господ.

Вероятно с моята неспособност да приемам нещата на голо доверие като роден и израснал до Христова възраст атеист, с лекота преодолях измислиците от рода на небесните войнства и зле използваните думи, примерно прилагателното „тъмна“ за определяне на невидимите материя и енергии.

Да го кажем така: На мен (вероятно поради култивирана обща култура за света) ми беше малко по-лесно да възприема относителността на гледните точки на различните наблюдатели в различни пространствени координати, а също и в различните мащаби на наблюдаваните обекти.

Повярвайте, изобщо не ми е лесно непрекъснато да съобразявам гледната точка на Господ и гледната точка на човешки индивид на повърхността на планетата Земя. Още по-сложно би станало, ако освен тези две гледни точки и различно измерване на времената трябва да се съобразява и трета, четвърта или сто и петдесета гледна точка на човеците, които са заселени в различните галактики и слънчеви системи с различен брой часове на тяхното планетарно денонощие.

Най-малкото трябва да си даваме сметка, че това, което вижда Господ, е много по-различно в очите на милиардите човеци земляни, дори когато са вперили поглед в един и същи видим материален обект.

Достатъчно е да съобразяваме, че Господ вижда както видимата за нас, така и невидимата за нас материя и енергии. А също така, че „погледът“ на Създателя може спокойно да преодолява невидимата за нас, но видима за него материя и енергия.

Постарах се много в съобразяването на тази всеобща универсална относителност.

В огромната част от случаите, атеистите и бившите атеисти като мен се надсмиват над Библейските писания за Сътворението именно заради несъобразяването на относителността на нещата, в зависимост от гледната точка на наблюдателя и от мащабите на наблюдаваното.

Съвсем различен е въпросът, че дори ако имаме гледната точка на Господ, сетивата ни ще се окажат твърде несъвършени и няма да видим и чуем твърде много от онова, което Той вижда и чува.

Впрочем, това е и проблемът на повечето физици.

Те, общо взето, са наясно с Всеобщата теория на относителността, но категорично отказват да възприемат практически гледната точка на Господ.

Понеже, нали, Господ няма общо с науката…

И ако някой учен се изпусне и спомене за гледната точка на Господ, това ще е, меко казано, някак необичайно.

Длъжни сме да отбележим, че гледната точка на Създателя е различна във всеки един миг на Неговото време, в което два милиарда човешки години (а вероятни и много повече) са равни на близо едно Божие денонощие. Това е така, защото благодарение на частиците Божествен дух, заселени в човеците, Той има едновременно и гледната точка на всяко създадено от него човешко същество из цялата Вселена.

Така Той е не само информиран, но и същевременно е способен да реагира мигновено в порядъка на мига в неговия ден от два милиарда човешки години.

За нас този Божи миг също е равен на миг от нашия живот в относителен смисъл. Защото Създателят е едновременно във всеки от нас, навсякъде и във всичко и това просто трябва да бъде прието. Но резултатът от Божията реакция ще разберем едва в някой следващ Божи миг, което от човешка гледна точка може би да е равно на миг, но и на няколко хиляди години. Тоест, реакцията на Бога може да е в рамките на секунди, минути, часове от живота на един човек, но може да е в рамките на една или няколко човешки цивилизации.

Хе, ще възкликнете, тъкмо започнахме да разбираме относителността на наблюдателите според гледната им точка и мащаба на наблюдаваното и сега, за обща радост, се появява изключение...

Така е. Защото гледната точка на Създателя включва и гледните точки на милиарди и милиарди създадени от Него човешки същества, с които е заселил цялата Вселена.

Но Всеобщата Теория на относителността е създадена от човек и нейната цел е да обслужва представите на човечеството.

От гледните точки на Господ, нещата стоят веднъж така, а едновременно с това и много различно, умножено по милиарди на милионна степен.

Звучи като шега, разбира се, но с тази шега ще стане вярвам някак по-лесно да опознаем и Сътвореното, и Създателя.

И, да – Господ се смее!  

С преодоляването на тези много големи и разнообразни препятствие (включително редакторски грешки при превода, редактирането и преразказването на Библията), пътят към общуването ми с Моя Отец най-сетне беше намерен. Образно казано, попаднах на правилната пътна табела.

Надявам се, че с нахвърляните разсъждания около първия ден на Сътворението бих могъл да помогна на хиляди любознателни атеисти, а също и на милиарди вярващи, да намерят този мой път към Бога.

Иначе защо Бог ме накара да пиша тази Книга?

Лично аз избрах да Го наричам Моят Господ. И чрез собствената си представа за външния Му вид, за Неговата способност за визуално проектиране на невъобразимо мащабни събития, за Неговия характер и различност от земните „божества“, да се освободя от стотици пречки за общуването ми с Него.

Но считам за нужно да отбележа, че като искрено вярващ в Бога човек, аз не оспорвам правото на другите човеци на планетата Земя, а и на всеки човек из Вселената, да има своите си представи за Моя Господ. Не намирам за погрешно или вредно всеки да извършва едни или други религиозни практики и да вярва във всевъзможните авторски писания на пророците и на мъчениците светии от старо и от по-ново време. Все ми е едно дали ще вярвате, че в невидимия свят прехвърчат ангели, архангели и разнообразни творения от някаква Божествена свита. Безразлично ми е, че постоянно расте броят на заслужилите специални привилегии бивши човеци, които се тълпят отляво, отдясно, в подножието или на отсрещната страна на Божия Престол.

Това си е право на личен избор.

А правото на личен избор е гарантирано от Моя Бог.

Единственото срещу което си позволявам да възразя, е правото на личен избор да се превръща в основание за кръвопролития, гонения и насилия между човеците.

Срещу това възразява и Моят Господ!

Той казва: „Обичай ближните както себе си“.