Що се отнася до измеренията на Господ като физична величина (ръст, тегло и прочие), фактът, че за шест Божии работни дни е бил сътворен Светът е, според мен, доста ясен индикатор. Ако Божиите шест дни се равняват на няколко милиарда човешки години (казват, че били 14,5 милиарда, но знам ли?), значи може би Той все още се намира в седмия ден. Можем да предположим също, че с голяма вероятност Той има да си почива още към няколкостотин милиона земни години.

Защото осмият Му ден ще е вече работен.

Но ние не можем да знаем това с точност и сигурност.

На мен също не ми беше дадено да знам с точност.

Според Общата теория на относителността, времето на външния по отношение на земното човечество наблюдател (какъвто в случая е нашият Господ Бог) наистина протича по много различен начин от нашето. При нас времето от едно денонощия върви с 2-3 милиарда пъти по-бързо отколкото Божието. Една земна година се равнява на едно завъртане на земята около Слънцето. По аналогия би трябвало да отчитаме Божията година като едно завъртане на Вселената около собствения си център, но само при условие, че Създателят е наблюдател от вътре. Тоест, Той е вътре във Вселената, а не външен за нея наблюдател.

Но ако Господ е наблюдател извън Вселената, тогава значи ще си остане в Седмия ден и след пълното завъртане на Вселената. Защото измерването на Божието време ще има различни за представите ни основания.

В Писанията (например, в Корана) по този въпрос е казано, че един Божи ден е равен на хиляда години, но целта на твърдението е по-скоро да не се затруднят читателите с излишни пресмятания. Хиляда години са си много.

Вероятно. Но само Той знае дали е така.

При всички случаи, за Моя Господ Теорията на относителността си е обичайна ежеминутна практика, защото Той съобразява едновременно своето време-пространство, но и време-пространството на всеки човешки индивид някъде във Вселената. И това съобразяване не го затруднява по никакъв начин.

Това е относителността като обичайна практика за Него. Защото Той е вечният пътешественик-изследовател и експериментатор из Сътворението си. Но ние не можем да знаем дали нашата видима Вселена е единственото Му Творение. Тоест, дали Господ Бог не е външен наблюдател на няколко свои Творения.

Можем да допуснем, че при Него състоянието на „почивка“ е равнозначно на човешкото ни желание да поговорим за работа на среща с приятели в петък вечер, примерно. За работата, която сме свършили добре, според собствената ни оценка.

Казано иначе, в почивния си Седми ден Той не е изоставил Творението си на автопилот, за да отскочи до някой курорт или кръчма. Вместо това Той продължава да оглежда сътвореното от всички страни и перспективи, за да контролира как се осъществява и развива Божественият му план.

Не ми е дадено да знам, но предполагам: След като близо цял ден от няколко милиарда човешки години Той е оглеждал Вселената, твърде вероятно е на Осмия ден да пристъпи към някакви дребни или по-големи корекции, които да ускорят или забавят реализирането на Проекта му за света и за всички нас.

Примерно да каже  „Достатъчно“ и ускоряващото се отдалечаване на галактиките, което е започнало преди около 5,8 милиарда човешки години (тоест, приблизително на петия Му ден), да бъде прекратено.

Ускореното отдалечаване на галактиките във Вселената е започвало след сблъсък между две галактики. Като своеобразна корекция. Целта на тази корекция е била да се избягват евентуални нови сблъсъци между галактики.

Тази ускоряваща се промяна на скоростта на отдалечаване на галактиките е станала за няколко Божии минути. За нас това време е равно на няколко стотин милиона човешки години и изобщо не сме усетили случката. А въпросната случка е била регистрирана от нашите астрономи съвсем наскоро, тъй като светлината от онези катастрофирали галактики е пътувала до нас споменатите 5,8 милиарда години.

Това също е Божията Теория на относителността като практика.

Ако използваме други думи, ще трябва да приемем обстоятелството, че когато Господ реши да нанесе корекции в нашата галактика Млечния път, ефектът от тези промени могат да се видят или усетят по някакъв косвен начин след няколко стотин, няколко хиляди, или няколко милиона човешки години.

Примерно.

Важно е да знаем, че скоростта на раздалечаване на галактиките във Вселената се определя от невидимата енергия, която заема като обем 99% от Вселената (като обем, а не като маса). Според учените, скоростта на разширение се определя от свойствата на невидимата (тъмната) енергия, плюс сумата на материята във Вселената, като ще отбележим, че последната е съставена предимно от невидима материя, но невидима само от човешка гледна точка.

Най-нови изследвания потвърждават проучванията досега, че свойствата на невидимата енергия не са се променили за милиардите човешки години след Сътворението. Казват го учените от планетата Земя.

Изключително елегантно обяснение, впрочем. Но за него ще стане дума и по-нататък.

Та в Осмия ден ускоряващото се отдалечаване между галактиките ще се окаже достатъчно за безопасното им разминаване и битуване за много милиарди човешки години напред. И тогава чрез свойствата на невидимите материи и невидимите енергии, които Духът Божий е „яхнал“ и управлява, ускоряващото се раздалечаване на галактиките ще бъде овладяно.

Примерно, за сто милиона човешки години.

Тоест, постепенно ще се намали ускореното отдалечаване. Сетне, вероятно, ще започне и спиране на отдалечаването. При едни галактики по-бързо, при други с точно зададено и премерено закъснение. Но учените на Земята ще регистрират тези факти и събития от Вселенски измерения с милиони или милиарди човешки години закъснение.

Заради ограниченията на скоростта на светлината.

И дано тогава забележат ясните следи от Божията намеса.

Впрочем, любителите на Края на света напоследък плашат хората, че разширението на Вселената щяло да накара настъпващият вакуум на празното пространство да разкъса първо галактиките, сетне звездите, планетите, молекулите и атомите...

Ужас!

Направо си представяш как Вселената се разпада безвъзвратно до нивото на най-малката елементарна частица (така търсената от изследователите Божествена частица), която е на границата между материята и енергията, както изглежда.

Но Моят Господ се смее.

Тази прокоба няма, разбира се, общо с действителността. Дори само поради една причина. Незабележима, но съществена причина.

Да знаеш, че невидимите материя и невидимите енергии заедно представляват 96% от общата маса на Вселената и да продължаваш да наричаш това пространство вакуум (тоест – абсолютно празно) е, меко казано, липса на мисловна концентрация.

Така казва Бог.

Вместо това привържениците на космическия хаос прогнозират, че галактиката Андромеда щяла да се сблъска с нашата галактика Млечен път и това вече щяло да е краят. Даже са изчислили, че ще се случи след 4 милиарда човешки години…

Доброто настроение на Моят Господ продължава.

Изяснихме, че Космически хаос не съществува.

Защото Моят Бог управлява Вселената.     

Засега, в Седмия си ден, нашият Отец желае общуването Му с човеците да бъде максимално улеснено. Да няма формални пречки да разговаряме пряко с Него. А за всеки от нас да има работеща директна линия, защото Той е Това, от което имаме потребност във всеки миг живот на Земята и след това. Дори когато не разбираме и не съзнаваме колко мащабно е Неговото съучастие в живота ни.

Но и защото чрез Божия дух, който е заселил във всеки от нас, Той би получил много по-детайлна информация за Земята и живота на човешките същества сред Сътвореното от Него, благодарение на натрупаните у нас знания и опит.

Защото Господ е същевременно и Божият дух, който живее в нас. И ние постоянно информираме Бога за събитията в мъничкия ни човешки свят.

А това също е Божествената Теория на относителността.

Като обичайна практика.

Защото Неговото присъствие в нас чрез Божия дух прави напълно възможно Външният наблюдател Господ Бог да е наясно със скоростта, с която протича човешкото време – секунди, минути, часове, месеци, години, векове, хилядолетия.

Когато общува с човеци от Земята, Той е наясно кой век е в нашата реалност, коя година е, коя дата и кой ден, в колко часа, колко минути и колко секунди, а също така и от коя точка на планетата Земя и кое човешко същество е потърсило Контакт с Него.

Това означава, че Той е подготвил всичко необходимо, за да е винаги на линията.

Ето това осъзнаване, че Господ има нужда да контактува с нас и че това Негово желание е не само емоционалното обвързване на родителя с децата му, а и общуване заради чисто прагматичния обмен на информация, е една много голяма стъпка към Бога.

Днес това откритие за Моя Господ ми изглежда доста близко до ума.

И се чудя защо съм изгубил толкова години от живота си без да осъзнавам персоналната си линия за общуване с Моя Създател, Който иска да общува с мен.

Проумяването на факта, че имам такава пряка линия аз постигнах в доста зрялата си възраст. И Му благодаря с цялото си същество за това познание, защото то се оказа поредната стъпка за същинското опознаване на Сътвореното от Моя Господ.

Нещо повече. Всяко човешко същество разполага с такава пряка линия заради Божия дух във всеки от нас. А Частицата от Божия дух у нас ни прави частица от Господа, точно както и Господ става част от нас чрез частицата от Божия дух.

И това прави потребността от общуването взаимна.

А нека сега, като истински частици от Бога, каквито сме в действителност, спокойно да си представим следното:

При Сътворението Моят Господ е постъпил съвсем прагматично. За да е наясно какво става в различни точки от Вселената и във всяка земна милисекунда, освен планетата Земя Той е заселил с човеци още хиляди планети из галактиките. И по същия начин е синхронизирал времето на тези хиляди планети, за да е готов за общуване с всяко човешко същество от тези планети в съответните година, месец, час, минута и секунда на съответното място на съответната планета.

И колкото и странни да ни се сторят на външен вид, това не са извънземните от комиксите, а създадени от Бога човешки същества.

Ето тази широкомащабна представа, предполагам, ще помогне да разберем колко лесно е практикуването на иначе трудната за схващане теория на относителността.