Една от тях беше елементарната ми човешка суетност.  

Някак си не можех да преглътна, че Господарят на всичко видимо и невидимо приема за ценно да си общува с кой да е от човеците, че и навсякъде из Вселената.

Тоест, буквално с всяко човешко същество, независимо от неговата възраст, пол, раса, етнос, социален статус, знания за света и интелект или дори психическо състояние.

Можеше поне да има предпочитания и слабост към изтърсаците на Всемирното човечество - хората от планетата Земя. Да речем.

А Господ се смее.

Вече дочувам и възражението, че Господ не е споменавал за извънземни.

Думата „извънземни“ отсъства в цялата Библия.

Няма я в Стария Завет.

Липсва и в Новия Завет.

В Корана има „джинове“, но също липсват извънземни.

Та ето ти отново Правилата на Божията относителност в действие.

Защото няма как Бог да споменава извънземни, при условие, че всеки човек си е от собствената планета, която може би е нарекъл „Земя“. А и нали сте наясно, че дори на земните езици терминът „земя“ звучи различно.

Тоест, за да започнем да разбираме Отца си, трябва да си даваме постоянно сметка за Неговата гледна точка като външен наблюдател за всички човечества по света.

Той хем е навсякъде и във всичко, хем е и наблюдател отвън.

А сега да си припомним разказа на Отца ни за Сътворението пред Моисей. Там е казано доста ясно и недвусмислено:

Всичко това се случва на шестия ден от Сътворението.

Господ заповядва на току що сътворените човеци да се плодят и множат и да властват над всичко на земята, да се хранят с растенията дето дават семена и прочие.

Доста по-късно, чак на седмия ден, когато Господ интензивно си почива, някак между другото идва ред на „изтърсаците“ между човеците, които Господ заселва на нашата планета Земя. И, както всички знаем, първо създава Адам.

Минава известно време, Господ забелязва, че Адам е самотен, приспива го, изважда от него едно ребро и създава от реброто Ева - първата жена на планетата Земя.

Факт.

Дали да обясняваме отново, че тъй като Моисей не е разполагал с терминология за ДНК (Дезоксирибонуклиинова киселина) и начините за размножаване по клетъчен път, то е бил използвана познатата и до днес метафора „Адамово ребро“. В действителност Ева наистина е произлязла от Адам, те имат почти идентично ДНК. А използваната метафора е в смисъл и подобно на метафората „Моисеево коляно“, Зевсово коляно и пр.  

Но този разказ за сътворението на Адам и Ева е нещо различно от човеците, които Отецът ни създава през шестия ден. Тях Той ги създава като мъж и жена и им разпорежда – плодете се и се множете! И да властват над животни и растения на собствената си земя (планета). Няма и намек за първородния грях, който ще се окаже по-късно толкова значим и дори драматичен на нашата Земя (всеки човек бива заченат в първороден грях)

Оттам нататък в разказа за Сътворението следва:

За мен е очевидно: Става дума за две събития с разлика по време от няколко милиарда човешки години. Или минимум няколко стотин милиона земни години.

Отецът ни създава Адам на една безплодна планета, после го заселва в Едемската градина. И чак тогава създава Ева.

А сме длъжни да отбележим, освен това, че само в някои преводи на Библията (и то най-често в скоби) е споменато, че Адам е създаден по образ и подобие на Бога.

Тоест, създаването на човеци е вече нещо отработено и обичайно. И Адам прилича по много неща на другите човеци, създадени преди това. Може би е дори много подобен.

Тоест, както вече споменах, ние сме между изтърсаците сред човеците по света.

Факт.

Многозначителен.

А дали Господ се смее?

Наистина в някои религиозни общности има тълкувания, че съществата, създадени на петия или шестия ден може би са човеци от невидимия свят.

Даже в един от преводите на Битие, глава 2 се казва: „1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.“

Което е добавен от преводача намек, че има предвид и земното и небесното войнство.

В друг превод се използва изразът „всичките им украшения“. В четвърти превод (на крал Джеймс) става дума за „and all the host of them“ (и всичкото им множество).

Оставям въпроса за небесните войнства, украшенията и множествата без коментар.

Оригиналът на Петокнижието така или иначе е бил унищожен и можем да съдим за написаното под диктовка на Господ само от копия или гръцки преводи.

Ще напомня също, че обяснявайки Сътворението, Господ е използвал повече образи в действие (холограми), отколкото думи, поради липса на съответните термини във времената на обучавания Моисей.

Така че, на когото както му харесва.

И да напомним: Всеки има право на избор.

За много хора изясняването на обстоятелствата около появата на човечеството на планетата Земя не е от съществено значение за вярата им. Лично аз с времето преодолях самомнението за собствената си изключителност, която предполагаше привилегията Господ да иска да си общува с мен много повече, отколкото с разни други „по-незначителни“ човешки същества от Земята.

О, велика суета…

А защо трябва да има други човеци на други земи?

Излишна конкуренция за Божието внимание.

Така де, кой харесва конкуренцията…

И още една подробност, която не трябва да забравяме, ако искаме да сме наясно с гледната точка на нашия Отец и Бог:

Линията за връзка с Господ за всеки човешки индивид, включително и за всички жители на планетата Земя, е открита по всяко време на човешкото денонощие и на всяка точка от познатата ни и непознатата ни Вселена. Казано с други думи, ако един ден станем галактически пътешественици, Господ ще е на линията за общуване дори когато сме много далече от нашата планета Земя.

Ако ние по някаква причина се страхуваме или не желаем да използваме тази персонализирана линия за комуникация с Него, това не означава, че и Той не желае да общува с нас. Точно обратното – може спокойно да се обзаложите, че Господ е на другия край на връзката във всеки един миг от живота ни.

Ако ние не се включим, връзката ще остане еднопосочна.

След като преодолях мъките на съмненията и неверията (Как така Той ще има и времето и желанието лично да гледа и чува всеки един човешки индивид, а не само избраниците и то евентуално в регламентиран приемен ден и час, защото със сигурност има да върши по-важни дела нейде из Вселената?) аз най-сетне стигнах до мисълта, че директната линия с Господ не просто ни се дава още в мига на раждането, но тя започва и да функционира откъм страната на Отеца ни в същия този миг на първа глътка въздух.

Директната линия ни се дава и проработва еднопосочно още в мига, в който частица от Светият дух се вселява в телата ни.

Не поради някакви наши специални заслуги към Бога.

А защото Той има нужда да общува с нас.

Затова, всъщност, Господ ни е създал.

И това е най-важната част от смисъла на нашето съществуване.

Като бивш атеист на мен не ми беше трудно да приема този факт. Обаче мнозина вярващи трудно ще преглътнат, че всяко човешко същество, дори ако не вярва в Бога, пак получава Духа Божий. По рождение.

И че този Дух Божии е вътре в човеците не заради религиозния ритуал за приобщаване към някаква формална или неформална група вярващи. И не защото ние сме го поканили да ни съпътства в живота.

А по рождение.

Признавам, тази очевидна истина първоначално разтърси и мен.

А Господ се смее.

Вероятно за осмислянето на този факт би помогнало обстоятелството, че Духът Божий е живеел в човешкия син Исус Христос много преди Йоан Кръстител да извърши символичния религиозен ритуал в река Йордан. Този Дух Божий е живеел и в Йоан Кръстител, без някой да го е кръщавал с християнски ритуал. Този Божи дух е живял и в пророка Мохамед много преди да се заеме с Корана.

Другото, което е също трудно за преглъщане, но трябва да е ясно:

Духът Божи живее във всички земни и Вселенски раси, независимо в какво вярват.

Той живее включително и в атеистите.

Шокиращо, нали?

Защото да вярваш, че Бог не съществува е също вид вяра.

Господ отново се смее.

Вярно, може и да не съм най-подходящия пример като доказателство, но аз мога да свидетелствам, че почувствах връзка с Моя Господ чрез Светия дух много преди да потърся професионалните посредници в храмовете на различните вероизповедания, а също и преди каквито и да било религиозни ритуали.

Никой няма власт да разпорежда на Божия дух да се всели в дадено човешко тяло, освен самият Господ. И Той го прави при раждането ни.  

А, както е известно, този Свят дух остава в нас чак до физическата ни смърт.

С други думи, ние можем още в мига на осъзнаването си като човеци да си общуваме с Него без да имаме нужда от посредници.

Но ако никога не пожелаем такова общуване (примерно, защото се страхуваме да изглеждаме нездрави психически в очите на познати и приятели), тогава тази пряка линия може да си остане „глуха“ откъм нашата страна завинаги.

Като телефон, за който е даден абонатен номер, дори батерията е заредена на максимум, обаче собственикът не го използва.

Не са му дали инструкция за ползване.

В крайна сметка, Създателят ни е гарантирал правото на избор дали да общуваме с Него, или да се въздигнем във висините на неизмеримата си суетност и илюзия за постигната върховна и съвършена завършеност на личността ни, която си е наша собствена заслуга и резултат от многобройни лични победи над някого или над нещо в уникалния ни и величествено монументален живот.

Тъжно.

Но се случва.

И то често.

Друга причина дадената ни по рождение пряка линия да остане неизползвана може да е притеснението, че не сме готови (не сме достойни) да общуваме с Отеца си.

Заради прегрешения (волни или неволни), а може би и заради неспособност да намерим и да изречем най-точните думи, които да трогнат Създателя на всичко видимо и невидимо, та Той в един щастлив миг да обърне взора Си към нас.

Нали разбирате, че дори изключително интелигентни и знаещи, но чувствителни хора, биха се зачудили дали пък имат какво толкова да си споделят с Господа Бога, а камо ли да са в постоянна директна връзка с Него.

За хората с по-нисък социален статус и обща култура този въпрос въздейства смазващо върху и без това потиснатото им самочувствие.

Особено въздействащи за развиването на подобни комплексиращи притеснения в човеците са витиеватият стил и език на професионално ангажираните за всекидневно общуване с Бога храмови служители. Потискането на желанието за пряко и лично общуване с Отеца ни идва и от пищните ритуали, облекло и пособия на така наречените духовни лица, увереността и достолепието, с което те извършват служби и ритуали.

Колкото дадена деноминация е по-пищна и витиевата в извършването на служения, молитви и ритуали, толкова по-смазващо въздейства тя над желанието на индивида за лично общуване с Бога и толкова е по-вероятно членовете на паството да предпочетат посредничеството на професионалистите.

Удобно, нали?

Удобно за професионалните посредници.

По-лесно е някой вместо теб и срещу дребна сума да измоли здраве или успех в някакво начинание, ако подобни молитви са професионално задължение. Понеже се предполага (сериозен аргумент), че такъв платен служител би трябвало да знае как да го направи и какви думи да използва.

Някак подсъзнателно се внушава на миряните, че погрешно извършения ритуал или недобре формулираната молба могат да разсърдят Отеца ни или пък Той да не обърне внимание на несръчните ни опити.

Едно нелепо предположение.

Много нелепо.

Господ отново се смее.

Вярно е, че в някои деноминации служителите в храмовете предлагат да се помолите на Бога заедно, но тогава просто следвате думите в молитвата на духовното лице и персоналният канал за връзка отново остава глух откъм вашия му край.

За да не допуснем да се окаже, че цял живот нито веднъж не сме общували със своя Отец, са необходими най-малко две неща.

Първото е да сме наистина убедени, че пряката връзка с Господ ни е дадена по рождение, поради простичкото обстоятелство, че Светият дух (една от най-ярките проявления на нашия Създател) е влезнал в нас още с първото ни проплакване.

Иначе просто няма да можем да проплачем.

И точно поради това още от мига на освестяването си и осъзнаването си като човешки индивиди започваме неосъзнато да търсим общуването с Бога. Докато с времето търсенето на Бога стане същинска жизнена необходимост.

Другото необходимо условие, за да проработи пряката линия с Отеца ни, е ние да знаем, че Той обича всичките си деца, включително и всеки един от нас персонално.

И именно поради това Той желае силно да общува с всяко свое дете.

Господ те обича и затова желае да си общува интимно с теб!

Както беше посочено по-горе,  този Негов копнеж да си общува с всеки един от човешките индивиди не зависи от възрастта, пола, расата, етноса, вероизповеданието, социалния статус, знанията или интелекта на конкретния човек. Още по-малко копнежът Му за общуване с нас зависи от здравословното състояние, броя и значимостта на прегрешенията ни или пък от размера на даренията, които сме направили.

Тоест, желанието Му за общуване с нас е безусловно.

Зная, че това е трудно да се осмисли и приеме просто така (в един свят, в който всичко си има своята цена). Но това е истината.

Така казва Моят Господ!

И нещо повече дори. Може всички твои познати да мислят за теб, че си неособено интелигентен, че ти липсва образованост и опит, че не си способен да носиш отговорност дори за себе си, а камо ли за другите, че си едва ли не по-нисше създание от всички човеци на света, а отгоре на всичко миришеш ужасно.

Възможно е всички да мислят така.

Но това, което другите човеци мислят за тебе, изобщо не интересува Твоя Господ.

Той знае, че в тебе е частица от Него, а това че носиш в себе си Светия Дух те прави точно толкова ценен за Бога, колкото и всички останали човеци на Земята.

А може би пък да си дори по-ценен от останалите. Да си по-ценен по някаква причина, която не ни е дадено да разбираме.

Желанието на Създателя на видимия и невидимия свят да общува с всеки човек на нашата планета е наистина безусловно.

То е по-безусловно и от любовта на майката към своето чедо.

И както ние като Негови деца имаме инстинктивната необходимост да Го открием, да Го опознаем и да сме заедно с Него, така и Той би искал да Го опознаем и да Го обичаме както Той обича нас!

Така каза Той!

Нашият човешки разум веднага ще реагира: Това не може да бъде вярно! Как да очакваме, че Господ ще ни обича, ако постоянно грешим и не правим нищо за Неговата прослава на Земята?

Ще повторя, че това е възражение на човешките ни представи и разбирания, според които Господ би трябвало да ни обича заради… нещо.

Отговорът не е особено труден: Най-сигурният начин да осъзнаем прегрешенията си в тяхната пълнота и да осъзнаем величието и славата на Бога е пряката връзка с Отеца ни.

Дали има човек, който да ни обясни по-ясно от самия Господ Бог кое е добро за нас и кое е погрешно? Не вярвам.

Дори най-висшият професионален свещенослужител греши. Греши всекидневно и многократно. А често и повтаря прегрешенията си осъзнато. Защото е човек.

А колкото човеци има на този свят, толкова са и представите за доброто и злото.

Само Моят Господ, казвам аз, може да ми обясни най-обективно и най-разбираемо кое е добро за мен и от какво е редно да се откажа, защото не е добро.

Амин.