Що се отнася до Славата Му и нашето задължение непрекъснато да Го хвалим сред другите човеци, аз имам един въпрос. Въпросът на един бивш атеист:

Защо толкова настоявате Моят Господ да прилича поразително на комунистически партиен апаратчик. На всеки партиен апаратчик, независимо дали от висшия, средния или нисшия кадрови ешелон. И независимо от режима на управление.

Те винаги са съпровождани от тълпи подмазвачи, които не пропускат повод да ги похвалят за нещо. Хвалеха ги дори и когато липсваше причина за хвалби.

Дори не е смешно.

Обидно е.

Толкова ли неуверен, суетен и славолюбив ви изглежда Моят Господ, че да се нуждае от изобилните ни денонощни славословия?

Едва ли.

Моят Господ не е суетен. Нито славолюбив. Нито пък неуверен.

Моят Господ стои над всичко това. Той е Създателят.  Той очаква от нас едно единствено нещо – да искаме да Го опознаем чрез Сътвореното, за да Го обикнем, както Той обича нас!

Той има нужда от нашата любов!

Обаче вече чувам мощното възражение на християнските духовници, че е напълно достатъчно да гледаш Кръста и подвига на разпънатия на него Исус Христос, който с кръвта си умива всичките грехове на човечеството и сега човеците са праведни в очите на Отца ни, а чудото на Възкресението доказа, че жертвата е била приета.

Добре, казвам аз, това е един от начините да опознаем Господ.

Чрез историята на Христовата саможертва на кръста и на саможертвата на плеядата мъченици за христовата вяра..

Но далеч не единственият.

Да сте чули поне един християнски професионален посредник, който да ви разяснява знанията, които Бог е дал на Моисей и чрез него на цялото човечество?

Може би за човеците е полезно да знаят житието на някой светия и мъченик. За да му бъде като пример за пълна отдаденост на вярата и готовност за саможертва в името на Исус или Отца ни (което е същото). Но не се ли чувстват миряните твърде слаби и недостойни за любовта на нашия Господ, ако непрекъснато им се преразказват и коментират подобни саможертвени и героични жития? Това помага ли ни да опознаем и да обикнем нашия Господ, или ни отдалечава от Него?

Внушава ни се, че Господ е толкова велик, че всяка жертва, дори и на собствения живот, е наш дълг. И му изпращаме свои светци и мъченици за вярата, за да Му засвидетелстват свръхчовешката си любов. И същевременно, между нас казано, да бъдат наши безспирни ходатаи пред Бога в „небесните селения“.

Тоест, огромната част от човечеството е недостойно за Бога.

Което е една огромна лъжа!

Някак тихомълком сме забравили за съмненията и колебанията на най-близките на Спасителя Исус – апостолите и учениците. Нали разбирате, че историята с Петър (бъдещият светец и основател на Христовата Църква), който за една нощ три пъти се отрича от Исус публично, изобщо не е попаднала случайно в евангелията.

Петър се отмята от Господ, за да спаси собствения си живот, както знаем. Тоест, моят Господ е наясно колко са слаби хората. И посветените лично от Исус духовни водачи на християнството са показали слабост в решителни моменти.

Ами Тома Неверника? Дето искал да види с очите си и да пипне раните на Исус след възкръсването му от Смъртта?

Защо, мислите, Исус отказва да оглави въстание срещу римляните? Не е бил сигурен, че ще се справи с войската на поробителите? При такива протекции свише?

Едва ли.

Причината е, че Новият завет с Отеца ни, който ни донася Исус, не е призив срещу поробителите, а формулировка на мирния план за човеците: Обичай ближния като себе си! Любовта е по-силна от всяко оръжие.

Господ не е човек, за да има непрестанна нужда от ласкателства и похвали, а и никога да не може да преодолее суетата си. Господ е наш Отец и подобно на всеки родител, Той няма нужда от мъченически саможертви. Как очаквате един родител да иска от децата си да се пожертват, за да Му докажат колко много го обичат?

Това е логически абсурд.

Ако някой ви казва, че се налага да пожертвате живота си или здравето си заради Господ, този някой е най-големия лъжец на света.

Или е луд.

Или и двете.

И всеки вярващ в Бога, независимо дали е евреин, християнин или мюсюлманин, в името на Господа трябва да разобличи лъжеца и лудия.

Нашият Отец силно страда, когато негови деца убиват други негови деца.

Той страда още повече когато негови деца се жертват в неговото име и за негова слава, докато се опитват да убиват ближните си.

Защото това се случва заради отхвърлянето на Неговия завет да обичаме ближния си и заради подмяната на Божиите заповеди с варварски лъжи.

Защото омразата към ближните е варварство.

Всеки истински вярващ разбира какво казвам. Вярващ в Бога, а не религиозен.

Моят Господ не се нуждае от хвалебствия и песнопения. Те обслужват донякъде нас самите (за лично изявление), но в по-голяма степен обслужват професионалните посредници за връзка с Бога от съответните деноминации.  

Моят Господ е дал оценка за Сътвореното още в първите шест дни, когато работата е била свършена. Всеки от шестте Божи дни завършва с равносметка – това е добро!

Но е странно да хвалим някого за нещо, което не познаваме.

Това е все едно да похвалиш художник, без да си видял картините му. Или да хвалиш писател, без да си прочел книгите му. В някакъв смисъл то би било обидно за художника или за писателя, или за композитора и пр.

Повечето професионални посредници (все едно дали евреи, християни или мюсюлмани) са в състояние да обяснят на миряните колко прекрасно е всичко, което Бог е създал през първите шест дни от Сътворението. Но не го правят или поне аз не съм бил свидетел на такава практика. А не го правят или защото не го разбират, или заради твърде многото тълкувания и разяснения, които са необходими.

В този смисъл професионалните посредници за връзка с Бога са в огромен дълг пред така наречените духовни паства.

Скривайки чудесата и финеса на Сътворението, те ограбват вярващите като не им дават възможност истински да опознаят Твореца на всичко видимо и невидимо.

Впрочем, Моят Господ не се нуждае дори и от дарения. Защото дарението е своеобразен заместител на саможертвата на мъчениците за вярата. То никога не е безкористно, каквото и да ви казва този или онзи дарител.

В действителност някой си заможен човек вярва, че като дари част от живота си (а животът за него е имането, дето е натрупал), ще постигне Божие благоволение, опрощение на греховете и привилегировано положение сред паството, че и в отвъдното.

Тоест, това си е сделка.

Господ се смее.

Но професионалните посредници роптаят.

Нима искаш да се откажем от даренията за църквата и за Господа, чрез които да помагаме на ближните си, ще попитат някои?

Ако желаете да помогнете на брат или сестра в беда или на изпаднал нужда човек, направете го. Но го направете заради себе си.

Защо намесвате нашия Отец в нещо, което бездруго ще усили суетата ви многократно.

Този, който получава дарение или милостиня може и да е благодарен, но той е и два пъти по-нещастен заради обстоятелството, че е изпаднал в нужда. Бедният или болният трябва да изтърпи и унижения в добавка към житейските му изпитания. А и как намесвате Бога, ако вие лично сте виновен за нещастието и нуждите на човека, когото дарявате?

И друго.

Дали като подхвърляме монета или храна на просяка не го подтикваме да си остане в положението на просяк, за да сме по-горе от него? Ако наистина искаме да помогнем на някого, не е ли по-добре да му дадем шанс да си намери достойна работа или да го научим или подскажем на човека как да изкарва сам прехраната си? За да запазим достойнството му на човешко същество и Божи син или дъщеря.  

Това, а не подхвърлената монета или храна е истинска помощ за ближния.

Това е начин да покажеш, че обичаш ближния си.

Ако ще дарявате храма, който посещавате или който тепърва ще се строи, направете го за лична удовлетвореност и слава, но не казвайте, че е в името на Господа. Защото как ще намесвате Бога ако парите, които дарявате, са откраднати или кървави, а не са безгрешни? Ами ако сте спечелили парите за дарения за сметка на страданията, бедността или болестите на други хора? Или сте търговец на смърт.

Един добър човек произвеждал хляб. Изпаднали му повечко пари от наследство, закупил машини и съоръжения и започнал да произвежда много видове хляб по най-модерни технологии, а и по-евтини. По този начин буквално смазал конкурентите си.

След около година видял стария си майстор хлебар, от когото се бил учил на занаята, да проси милостиня пред храма. Преуспелият дал пари на доскорошния си учител и колега и много се зачудил, че онзи не изглеждал нито много благодарен, нито доволен.

Като се замислил повечко над тази неблагодарност, производителят на хлябове бързо схванал, че подхвърля като милостиня част от онова, което е отнел от стария майстор.

Затова преуспелият собственик за хлебозавод решил като компенсация да дари пари и на храма. А служителите в храма не само шумно му благодарили, но и разгласили широко за направеното дарение за изграждането на нов, по-голям и по-хубав храм.

„За прослава на Бога“ – уточнявали свещенослужителите.

А замогналият се хлебар вдигнал цената на хлябовете си, за да си възвърне дареното.

След още една година храмът бил почти завършен и производителят на хлябове дал още пари за вътрешна украса. И пак му благодарили шумно за дарението „в прослава на Бога“. Малко след това се разчуло, че щедрият дарител влагал в хлябовете си лошокачествени брашна, консерванти и ненужни „подобрители“, които с времето докарвали болести и страдания на съгражданите му.

Хората отново потърсили стария майстор хлебар да им прави едновремешния вкусен, евтин, но съвсем обикновен и здравословен хляб, само че човекът вече бил умрял.

Така че дарявайте колкото и когото си искате, но не намесвайте Бога.

Защото истината е една - даренията служат главно за насищане на личната суетност и славолюбие. А понякога и за приспиване на гузна съвест.