Всички вярващи в Бога хора, независимо от религията или деноминацията, казват в един глас на своя си език „Господ е велик!“ Признанието, че Господ е велик не те прави да си повече християнин, повече мюсюлманин или повече евреин.

Но малцина в действителност се замислят колко велик е наистина Моят Бог.

С всяко ново научно откритие за микрокосмоса (за структурата и свойствата на материята) или макрокосмоса (за космическите сили и обекти), разумните хора все повече се убеждават – Господ е едновременно и в малкото и в голямото, в микро света и в макро света. Започват да разбират, че всяка цитирана или изписана дума на Създателя в Светото писание е самата истина.

Ние вече разсъждавахме над първите изречения от библейското описание на Сътворението, но дори самият акт на отделяне на небесната твърд (невидимата за човеците материя, която е няколко пъти повече от видимата и според днешната наука е нещо като Вселенски скелет, върху който се държат звездите, планетите и галактиките) от земята (това е видимата материя в първоначалното състояние) ни подсказва, че мощта и физическото измерение на Господ Бог е непостижимо. Защото освен величието, което Той има заради Сътворението и чудесата на Вселената, Господ има и невъобразимо физическо тяло и енергия.

Както споменахме, творейки Господ „язди“ и управлява колосални невидими, но също така и видими енергии. Той е едновременно във всички точки на Вселената, дори там, където видимата материя още не е достигнала и тепърва ще достигне.

Фактът, че ние не сме способни да видим или да пипнем своя Бог, ако той не пожелае да ни се яви в някаква видима и разбираема за човеците форма, звук или светлина доказва, че Той е също толкова невидим, колкото невидимата материя и невидимата енергия. А те, според изчисленията на учените, представляват около 94-95% от масата на познатата ни в някаква степен Вселена.

Странното е, че невидимата материя пряко въздейства върху усещането ни за земно притегляне и ни кара да усещаме гравитацията, но физическите ни усещания за допир не регистрират докосването на невидимата материя. Странно е, че невидимата енергия пронизва телата ни всяка милисекунда, но ние нямаме усещане за такова пронизване.

Онова, което битува в тълкуванията на различните вероизповедания и деноминации е, че Господ е създал видимия свят от нищото. И това е недвусмислен и ясен признак за величието на Създателя.

Под видимия свят тълкувателите имат предвид материалния свят, този който ние можем да видим, но също и да пипнем, грубо казано. Материята, която можем включително да обработваме и да създаваме от нея предмети.

Но същите тези тълкуватели обясняват, че невидимият свят е всъщност духовния свят, който съответно се обитава от Господ и цялото  му небесно войнство. А това обяснение е по-близо до древните учени, които приемат ефира за основополагаща субстанция на света (Платон), която Аристотел нарича етер. Известно е, че при създаването на таблицата на химическите елементи, Менделеев първоначално е поставил етера преди водорода (първия елемент в таблицата), като го определял като ефирно лека материя, но която няма нито ядро, нито кръжащ електрон (какъвто е случаят с водорода). Впоследствие Менделеев бил притиснат от материалистите да изхвърли етера от таблицата изобщо.

В действителност, видимата материя е създадена от невидима енергия.

А това е твърде различно от „нищото“.

И Господ продължава да се смее.

Днес вече знаем – невидимият свят е изграден от невидима материя и невидима енергия. Невидимата материя е струпана основно около галактическите звездни купове (или обратно - видимата материя е била прихваната и привлечена от невидимата материя, която реално управлява видимия свят).

Невидимата енергия е равномерно разпределена навсякъде из Вселената. И това, според мен, прави Господ истински велик.

Невидимата материя, казва Моят Господ, е причина за постоянната скорост и орбити на планетите в нашата Слънчева система, за да не паднат те в Слънцето и да изгорят в него. Именно невидимата материя ни пази от беди, а в този смисъл Господ съхранява Земята и хората „в дланта си“ и днес все повече този факт започва да звучи възхитително буквално. Същата тази невидима материя не допуска галактиките да се разпадат. Всяка звезда в дадена галактика си следва своя път по орбита спрямо центъра на галактиката. По същия начин всяка планета запазва скоростта си на въртене по строго изчислени орбити и със запазен ъгъл на оста на въртене около себе си спрямо Слънцето (звездата).

Тоест – космосът е пълна хармония и порядък.

Толкова е велик Моят Господ.

Обаче Той е и в микрокосмоса.

Осмисляйки Величието на Господ с мащабите на Вселената, за човеците е доста трудно да си представят, че Той ще успява същевременно да е и с всеки един от нас. Как така Отецът ни ще държи Света в „дланите“ си, а едновременно с това ще се вслушва в мислите и желанията на микроскопичните създания, наречени човеци. Как така пряката ни линия с Господ ще е открита във всеки миг от нашия живот от раждането до смъртта и това ще е вярно за милиардите човешки индивиди на планетата?

Ами човеците на другите планети във Вселената?

Ето какво си мисли нашият човешки ум, потискан от неверия и съмнение за онова, което е възможно за Господ и онова, което ни изглежда невъзможно, освен по чудодеен път, а чудесата, знаем, не се виждат всеки ден.

Мозъкът ни подвежда заради дълбоко погрешната представа, че Духът Божи е нещо, което в даден момент влиза в нас, но може, примерно, да се разгневи. А като се разгневи, може и да ни напусне. Разколебаването ни идва от внушаваното ни с хилядолетия погрешно схващане, че Светият Дух може да влезе в нас единствено в резултат на публичен религиозен ритуал, в който често ни карат да се отречем от нещо, например от Сатаната. Да се отречем гласно и поне три пъти.

Интересно е, че все още някои професионални посредници вярват, че с трикратно изречената дума „Анатема“, Божият дух напуска тялото на човека, който е успял да разгневи персонално някого от така наречените „духовници“.

А това е толкова нелепо, че дори отказвам да го коментирам.

Смехът на Моя Господ е поразителен.

Лично аз не виждам лошо на една зряла възраст човек да поеме публично обет, че ще следва Божиите заповеди и ще се старае да върши повече добро, а греховете му ще са неволни, а не умишлени. Прекрасно, казва Бог. Така всъщност обявяваш пред други хора, че считаш себе си за Божи син или дъщеря, което си е безспорен факт.

Смущава ме единствено обстоятелството, че изпълнявайки подобен ритуал, аз някак допускам с ума си, че Божият Дух, който си е вселен в мен по рождение, трябва да ме напусне за известно време. Поради измисления религиозен ритуал и за да угодя на „свещенодействащото“ лице. А пък по време на ритуала и по разпореждане на така наречения свещенослужител, Духът Божий да се всели повторно в мен.

Обаче ако с поведението си или с някакви изречени думи или с действия ядосам някой височайши чиновник от вероизповеданието, към което се числя, този чиновник може да ме анатемоса и с такава анатема аз завинаги да бъде лишен от Светия дух. Понеже така мисли и казва чиновникът от земната йерархия на моето вероизповедание.

Боже опази!

Но Господ се смее.

Аз лично не съм толкова могъщ, че да прогоня дори за миг Святия дух от себе си, за да бъда готов за ритуала по завръщането Му в мен по волята на някой служител в храма. Моят Господ не ми е дал такива правомощия.

И питам: Дали при евентуално временно отсъствие на Божия дух от моето тяло аз ще съм още жив? Може би в кома? Или ще съм нещо като зомби?

Забавно, нали?

А как ли вдъхнатата у мен лично от Самия Господ Бог частица Свят дух, ще излезе временно от мен, а сетне ще бъде върната в тялото ми от професионалния посредник за връзка с Моя Господ? Казвам ви съвсем сериозно: Не се опитвайте да го правите! Дори да си знаете, че работата е някак на ужким.  

Повярвайте, това е глупост.

А Господ се смее.

Вярно, такова нещо може да се направи само на ужким. Но само ако сме напълно убедени, че Господ ще схване шегата.

Аз се надявам, че на всекиго е ясно – Светият дух е неделима част от нашия Господ Бог и добре, че Отецът ни не е суетен. Иначе може и да го разгневим с искането да излезе, а сетне пак да влезе в своите чада заради религиозния ритуал. Единствена цел на такъв ритуал е да ни покаже колко голяма властта на водачите на религиозни общности.

Но дали е така?

А що се отнася до анатемосването, очевидно от време на време някой се опитва да се съизмери с Отеца ни, след като си е повярвал, че е способен да отмени с думи онова, което Самият Бог ни е дал персонално и по рождение.

Това, струва ми се, е някак нетактично.

И съвсем не по протокола, ако се сещате какво искам да кажа.