А и нали Светият Дух би трябвало да е някъде в постройката, наречена още и Божи дом? Впрочем, това е било валидно за палатката за молитви, която евреите носели след Моисей и над която във вид на облак се появявал Господ. Казват, че Господ бил и на местата, където се съхранявал кивота със Завета между Господ и избрания народ. От даден момент нататък кивотът се съхранявал в Етиопия (както твърдят етиопците). За повече сигурност, етиопците направили копие на кивота за всяка от църквите си и едва наскоро обещаха да покажат оригиналния сандък на света, а сетне да го поставят в музей.
Като на бивш атеист ми беше необходимо доста време, за да осъзная разликата между религиозен човек и вярващ в Бога човек.
По аналогия с тоталитарния режим „диктатура на пролетариата“, то е нещо като разликата между член на компартията и комунист по убеждение.
Религиозността е свързана с ревностно участие в ритуали и спазване на канони и изискванията на дадена религиозна деноминация. Религиозността те кара да се чувстващ различен, ако храмът ти е ориентиран в посока изток-запад, а не север-юг или пък към Мека. Ако в храмовете ти има нарисувани икони или скулптури на Господ или на пророци и светии, а не цитати от светите писания или Корана.
За убедено вярващите в Бога хора тези различия са несъществени.
В Корана е казано 2/6: „Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.“
По нататък се казва също в 2/177: „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците…“
Но именно посочените от пророка Мохамед различия са основание за тотално отхвърляне на другите и повод за разпалване на омраза към други човешки същества с друго вероизповедание.
Така разсъждава понякога човешкият ни ум.
Но моят Господ е с Божествено чувство за хумор.
Във всеки случай, Той непрекъснато ни показва, че е готов да прости всичко на децата си, дори ако те непрекъснато поставят някакви изкуствени прегради между себе си и общуването с Него. Дори ако Той е превърнат в повод за гняв и омраза към други хора. Дори ако повярваме, че гневът и омразата срещу други човешки същества заради Него могат да бъдат наричани „свещени“ и да ни осигурят привилегии пред лицето на Бога.
Или пък сериозно вярвате, че Създателят може да намрази евреите, християните, мюсюлманите, човеците от други вери или дори невярващите атеисти? Нали разбирате колко търпение, спокойствие и увереност са нужни, за да може Моят Господ да продължава да си мисли, че Неговият план за нас ще бъде изпълнен докрай и успешно?!
Друго тайнствено следствие от ритуалното и вече официално завръщане на Светия Дух в тялото ни по време на въвеждащия в дадено вероизповедание религиозен ритуал било, че ние автоматически се сдобиваме с един или няколко ангели защитници.
Значи, ако професионалният посредник в храма върне Божия дух в тялото ти, получаваш персонален бодигард като безплатна екстра. Слуховете твърдят, че тези ангели пазители били и много добре въоръжени, а също и с крила за бързо придвижване.
Получаваш екстра, казват. Но ето че тези ангели пазители изненадващо изместват Отеца ни в досегашната му постоянна грижа да ни съхранява и пази от злото. Сещате се, нали – Господ ни изоставя, понеже е твърде зает с по-важни работи и затова прехвърля ангажиментите си на по- нисшите си служители.
Тоест, започваш да схващаш, че не си толкова важен, та лично Той да бди над тебе.
Ако имаш някакви обикновени или по-специални нужди, ангелите хранители ще свършат работата както преценят.
Пореден шок.
Дали Господ толкова е закъсал с работата, че му трябва бюрокрация, за да регистрира желанията, които му отправяме в молитвите си?
Според свети Дионисий Ареопагит, ученик на апостол Павел, небесната йерархия се състояла от девет ангелски чина, които се разделяли на три йерархии – висша, средна и нисша. Всяка от йерархиите имала по три също степенувани чина. Серафимите, херувимите и престолите са най- отдалечени от човеците, тоест – най-близо до Бога. В средната йерархия чиновете били: господства, сили и власти. В най-ниската йерархия чиновете били: начала, архангели и ангели.
Небесно войнство от чиновници.
Та именно, най-нисшите чинове в пирамидата на небесната йерархия, били най-близо до хората. Практически те се явявали нещо като небесни посредници.
Това било разказано на Свети Дионисий от самия свети апостол Павел, след като апостолът бил въздигнат до третото небе, а сетне изглежда специално се е върнал, за да сподели подробности от подредбата във висините на своя възлюбен ученик. В този смисъл твърдението, че няма върнал се от отвъдното, за да разкаже какво е положението, изглежда не е съвсем вярно.
Към небесните посредници можем да добавим и всички светии от съответната религиозна деноминация, а най-вече Божията майка Мария, която е най-търсена като ходатай пред Исус и пред Бога от жените. Можем да добавим и пророците от Стария завет, някои от които са били възнесени приживе.
Тежката и дълбоко респектираща класификация на небесните началници е направо смазваща за всеки новак, приобщен към дадена религиозна общност.
Изведнъж новоповярвалият разбира, че и в Божиите работи си има ред, санове, чинове, наредби и правила. И желанието му пряко да общува с Отца ни се изпарява мигновено пред практически непреодолимата редицата от посредници. Нали разбирате, че по-висшите чиновници в небесната йерархия изобщо не се занимават с човеците. Горните две нива на небесната йерархия са силно ангажирани да пеят песни, да венцеславят Бога и да го крепят на престолите му, където Той си отдъхва блажено след Сътворението, както можем да се сетим.
В православието, например, всеки ден е празник на някой бивш човек, превърнал се по заслуги в „свят“ небесен началник. А понякога в един ден се честват по няколко светци. И трябва добре да изучите биографиите на тези светии, за да сте наясно към кого и за какво ще е най-подходящо да се обърнете, в зависимост от целта на молитвата или пък датата на ритуалния календар.
Ако сте се скарали с жена си, примерно, търсите Свети Мина.
При католиците положението изобщо не е по-различно. С тази разлика, че не празнуват човешките именни дни, почитащи протежета в отвъдното.
Без коментар, защото детайлите в тази сфера са необятни.
Но да речем, всички хора с имена на цветя да черпят приятелите за Цветница.
А дали Господ е сексист?
Въпросът е резонен, след като в храмовете тихомълком препращат жените да се молят на Божията майка или пък на някоя светица, вместо пряко да общуват с Него.
Или Господ още е сърдит на жените заради историята със змията и ябълката на познанието за добро и зло от Едемската градина?
Някои религии и деноминации очевидно предпочитат да не рискуват да отнесат гнева Божий и затова изобщо не допускат жените в храмовете или пък им отреждат специални женски отделения. Обяснението е, че не е редно жени да имат вземане-даване с Него.
В много религиозни деноминации пък по-старите вярващи се считат за имащи някакво привилегировано положение и предимства пред новоповярвалите. Едно е да си роден в църквата, тоест – родителите ти да са били вярващи и да са работили за същата църква, друго е да си без църковно потекло.
Всички хора, който са израснали в семейство на атеисти или част от живота им е преминал без общуване с религиозни общности и с Господа, разбират какво искам да кажа. Някак не те приемат като свой, а да не дава Бог да ти хрумне да задаваш логични въпроси. Ще те поставят на мястото доста безцеремонно.
Примерно, в една публична дискусия за непосилната тежест на греховете ни и смирението пред Бога се изпуснах да кажа, че общуването с Бога може и трябва да носи единствено радост в душите, а не страх от наказания и възмездие. След тази моя наглед безобидна констатация, в залата настъпи ледено мълчание.
С други думи, онези, които по-отдавна са в дадена религиозна общност някак негласно се превръщат в част от йерархията, която изграждат професионалните посредници. В тази йерархия има лица, към които сме длъжни да се обръщаме с „отче“ или „татко“ (падре), а по този перфиден начин нашият Отец е подменен с човешка личност. Други лица пък (като епископи и митрополити) трябва да наричаме „владико“, което съответства на „Господи“ и ни указва, че трябва да възприемаме тези професионални посредници като преки наместници на Бога, почти като самия Господ.
А това още повече усложнява йерархическата стълба, която се налага да преодоляваш, преди да стигне молбата ти до върха. Ако повярваш, разбира се, че такава йерархия е правилна и че със сигурност съществува небесна йерархия в небесната твърд, понеже Господ иска да бъде така.
Това са абсурдни въпроси, разбира се.
И Господ се смее.
Задаваме абсурдните въпроси, за да стане ясно колко сериозни усложнения могат да настъпят, ако заобиколим или някак игнорираме обстоятелството, че пряката линия за общуване с Господ ни се дава по рождение. Тя ни се дава чрез Духа Божи, който остава в нас от първия до последния дъх от живота ни.
Така казва Той.
Господ не дава тази пряка линия поради някакви наши заслуги или заради нещо, което сме Му подарили или обещали. Дарява ни я ей така, защото сме негови деца.
Но пак повтарям: Господ ще приеме всеки, който истински вярва в Него. Няма дали вярваш в Тората, дали предпочиташ Евангелието или наизустяваш Корана. Той ще продължи да те обича също така и независимо от религиозните ритуали и правила, които си решил да практикуваш по някаква причина.
Онова, което аз приемам за правилно в общуването с Моя Господ, може да е напълно неподходящо за вашето общуване с Него.
Защо, кога, как и с чие посредничество или без посредничество ще решите да общувате с Бога, е неотменимо право на личен избор.
Господ няма да се ядоса.
Той не се гневи.
Най-често Той се смее.
Поръчано ми е същевременно постоянно да подчертавам и нещо, което за мен изглежда очевидно:
Господ ще продължи да те обича дори ако не признаваш Неговото съществуване.
Забавно, нали?
