А сега нека си припомним нашия Господ Бог в дните на Сътворението на света.

Това, което знаем като начало е, че Духът Божи се е носил върху водата. Използвана е думата вода, защото по времето, когато историята на Сътворението е била записвана от Моисей, не е съществувало понятието невидима енергия. А пък в първия ден от Сътворяването на видимия свят водата в нейните три агрегатни състояния изобщо не е съществувала.

Тоест, вместо думата „вода“ в случая вероятно трябва да подразбираме невидимата енергия, напомняща за водни потоци. Макар че днес имаме думи понятия и термини, които да обозначават почти всичко видимо, в случая изразът „потоци невидима енергия“ едва ли ще е най-точното описание на нещото, което заема като обем почти цялата Вселена (99 на сто) и е равномерно разпределено във всичките точки на света. Защото потокът предполага някакво ниво на плътност, а невидимата енергия свободно преминава през всичко материално, независимо от плътността му.

Не ми беше дадено да знам дали невидимата енергия във Вселената е невидимата енергия изобщо. И дали има невидими материи и енергии извън измерението, наречено от човешките ни представи „Вселена“. И дали, например, извън сътворената от Господ Бог Вселена има още нещо.

Вероятно никога не ще разберем.

 С други думи, дори днес липсват думи понятия за много неща. И един ден също ще бъде изяснено, че не съм използвал точните термини в Книгата за Моя Господ. Точните думи термини, които не са били създадени до този момент.

В първия ден на Сътворението думите едва ли са имали особено приложение. Онова, което се е породило в съзнанието на Твореца е по-скоро поредица от образи в развитие. Образи на милиони и милиарди неща, които се състоят от материя, каквато до онзи момент не е съществувала.

А целият проект на Сътворението едва ли е документация от текстове в ужасно много надписани и подредени папки. По-скоро този проект е огромен брой холографски образи за онова, което има да се случва в удивително ясна последователност.

Иначе казано - динамичен образ за това как от наличната невидима енергия да се създаде видима материя чрез извличането и отделянето й от невидимата материя. А после от видимата материя се създава Вселената с галактики, звезди и планети и как постепенно част от планетите се зареждат с живот и така нататък.

А също и холографски образ на това как невидимата материя ще крепи и управлява видимия материален свят в цялата Вселена.

Величието на Твореца е, че още в първия миг на Сътворението си е представил как ще изглежда Света на Седмия ден и как ще даде за всекиго от нас микроскопична частица от Светия дух, за да сме в състояние да си общуваме с Него.

И понеже материята (и видимата, и невидимата за човеците) има свойството да се преобразува по зададени триизмерни (или в повече измерения) представи, Седмодневът се случва според желанията и указанията на Създателя. Двигателят на преобразуването е невидимата енергия, която управлява света чрез свойствата на невидимата материя.

Ето така ми беше дадено да си представя механизмът на Сътворението и важното тук е, че Господ е общувал с материите и енергиите чрез действащи образи в развитие, управлявайки колосални енергийни стихии.

Използването на образа в движение (холограмата) изглежда е обичайна практика за Създателя още от първия ден на Седмоднева. От първия хрумнал Му образ за Сътворението, казано с други думи.

Милиарди земни години по-късно Той продължава да прави същото: общуването му се осъществява най-ефективно чрез визуализирани представи за нещата.

За да избегна излишните дискусии по въпроса незабавно ще уточня, че според мен създавайки динамичен образ за земята и небето, Моят Господ е измислял и названия на нещата, които създава. Изричайки заповедта „Да бъде светлина“ той е имал в главата си образът на нещото, наречено светлина в неговото време и пространство.

Едновременно с това ще напомня, че Господ създава растенията и животните на земята, а чак сетне разпорежда на Адам да им измисля названия с думи. От тази гледна точка твърдението на един от апостолите на Исус, че в началото е било Словото, е леко подвеждащо. Вероятно апостолите са нямали представа за понятието холограмни образи и за образите в действие. Тези образи са били възприемани от тях като нагледен разказ. А и обучението за тях е било основно въприемането на разказаните от Исус притчи.

За разлика от равините, които са имали що-годе ясни представи за Сътворението, апостолите са били без задълбочено образование и обучението им е било насочено повече към усвояването на знания за новия Божи Завет.

Когато Господ е създавал Адам, той е имал действащият му образ в паметта си и практическия опит от създаването на други човеци адамовци на други планети из Вселената. И това съвсем недвусмислено е указано в Петокнижието (Стария завет). Първо Отецът ни е създал образа на човеците изобщо, а сетне по наличния виртуален образ (по Божия образ и подобие) е създал реалните хора по цялата Вселена. В даден момент е дошъл ред и на нашата пуста по онова време планета Земя. И Той прави същото – разпорежда на планетата да създаде растения и животни, а накрая Сам Той създава човек от наличния тук материал – земната пръст (която вероятно вече е включвала химичните елементи на почти цялата Менделеева таблица в първоначалния й вид).

Лесно е да допуснем, че земният Адам се отличава по нещо и в някаква степен от предшествениците си на други планети. Може би по химически състав и дори физиология, но пък това изобщо не е задължително. Защото повечето химични елементи във Вселената ги има и на Земята.

Религиозните лица ни представят една по-различна история. Те твърдят, че първите човеци, които Господ е създал, били всъщност невидимото небесно войнство – разни херувими и ангели с различните споменати по-горе чинове и санове. Създал ги от невидима материя. Внушава ни се представата, че Бог е установил собствена невидима за човеците йерархия на Небето, а ние сме възпроизвели тази йерархия на Земята.

Нещо повече. Тъй като небесните човеци (невидимите ангели) имали право на избор да обичат Създателя си или да не Го обичат, се появили така наречените паднали ангели. И за да се вкара йерархия и сред падналите ангели, начело им застава предводителят Сатана. Според Корана по някое време били създадени и невидими същества за планетата земя, наречени „джинове“.

Тоест, в йерархичната небесна система се отваря клон на небесни същества, прокудени на Земята, с единствената задача да представляват злото (сред земните „джинове“ имало и християни, и мюсюлмани, а също и невярващи).

Даже по някаква абсолютно неясна за мен причина Господ отстъпва правомощията си над планетите, населени с обикновени човеци като нас и Сатаната става Земен княз. В смисъл, че Земният княз е станал владетел на видимия свят, а Господ е оставил за себе си невидимия свят и войнства.

Казано възможно най-простичко: Изоставил ни е на безчинствата на княза на злото и се е оттеглил в престолите си да Му пеят и да Си отдъхва след Сътворението.

Прости ми Господи, за тази смехория.

Обаче едновременно с това се получава и внушението, че Адам е единствен и уникален и поради това човеците на Земята са уникално явление в цялата Вселена. Че няма други населени с хуманоиди планети из целия безбрежен Космос. Тоест, изглежда войнството на Княза на злото е създадено единствено за планетата Земя.

Моя Господ искрено се смее.

Сътворението на Вселената щеше да е удивителен пример на невъобразимо безполезна разточителност и нищожна ефективност, ако крайната цел е била да се пръкне уникалното и единствено земно човечество. За привържениците на теорията, че хаосът в Космоса е основата на прогреса и развитието на хората, тази незначителна ефективност може би е напълно достатъчна.

Но ние знаем, че Господ е съвършен и работата Му се характеризира с изключителна плановост и ефективност. Пример за това е принципът  – едно решение с множество вариации. Като способността на дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) да съхранява информация за цялото. Тя е толкова ефективна, че всички данни за описание на всички организми, съществували на нашата планета, могат да се съберат в половин чаена лъжичка, да речем. 

Или пък – 100% коефициент на полезното действие, какъвто дори и най-гениалният човек не може да постигне. Ярък пример за това е тоталният контрол върху движението на планетите в Слънчевата система.

Тогава?

Той да създаде стотици милиарди звезди с въртящи се около тях милиарди и милиарди  планети, а да засели единствено прашинката, наречена Земя?

Нямаше ли да му е по-лесно да създаде само Слънчевата система? И да засели една от планетите, а другите да остави хем за красота, хем за материален и енергиен резерв.

Мегаломания и егоцентризъм на земните човеци вероятно нямат равни в цялата Вселена. И добре, че Моят Господ има Божествено чувство за хумор.

Той само се усмихва на човешката суета и високомерие.

Впрочем, учените вече установиха, че Галактиките продължават да се отдалечават една от друга като скоростта на отдалечаване расте и това едва ли е случайно. Токова ускорено отдалечаване смалява непрестанно шансовете ни да срещнем други човеци. Може би Господ предпочита ние да си мислим, че сме единствени във Вселената.  А може би нито ние, нито другите сме готови за среща със себеподобни?

Не ми беше дадено да знам.

Ние, земляните, с хилядолетия не можем да преодолеем расовите си предразсъдъци. Представете си как ще реагираме, ако разликите с другопланетните човеци се окажат много по-големи от земните ни расови разлики!

Кошмар някакъв!

Така че едва ли скоро ще проумеем как така Създателят иска да си общува с всеки един от нас, независимо колко важни и значими изглеждаме в собствените си очи, в сравнение с другите, които (ако разбирате какво ви казвам) изглеждат не по-малко важни и значими в собствените си представи.

Така де, ама наистина ли говорим за общуване с всички?

Ама за абсолютно всички...

Дори ако Той използва общуването единствено за да се информира за състоянието на планетата Земя и на индивидуалния и колективния дух на земляните, примерно, това общуване винаги е било и ще бъде в наша полза и за наше добро.

Вашият покорен слуга вярва, че Господ все още има План за човеците, който не е бил реализиран докрай. Първоначалният образ в действие, по който сме били създадени всички, тепърва има да се развива.

За нашия ограничен ум това развитие е изключително бавно, дори незабележимо. Но съотнесено с времето на Бог, за когото един ден се равнява на милиарди земни години, темпото на развитието ни вероятно изглежда напълно удовлетворително. А на моменти и в някакво отношение вероятно и прекомерно високо. Затова първоначалната визуална и идейна представа на Отеца ни за нас е образ в действие. Нашата холограма не е спирала да се развива от момента на създаването ни до днес. С други думи, финалът на холограмата ни е все още далеч напред във времето и пространството.

И това развитие е не само технологично. То включва на първо място постоянно подобряване на човешкото общуване с Него.

Което и главната цел.