Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2019 09:45 - Книга за Моя Господ 13
Автор: bachovalue Категория: Лични дневници   
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове:
0



 Науката като средство за опознаване на Бога

Много съм се чудел защо учените полагат специални усилия, за да разграничат дейността си от представите ни за Бога. Страх от анатема и изгаряне на клада?

Или суетен ужас, че атеисти ще ги нарекат набожни или религиозни?

Не знам.

Технологичното развитие напоследък е доказателство, че Господ иска да ускори възможностите ни да Го опознаем и съответно да Го обикнем. Според скромните ми представи, Господ Бог наистина силно иска да Го опознаем и доказателства за това са гигантските стъпки, които човешките учени направиха както в сферата на микрокосмоса, така и в макрокосмоса. И тези знания станаха масово достъпни чрез библиотеките.

Да си спомним, че първоначално само единици избраници измежду много поколения са можели да Го приближат и да общуват с Него. Така до нас са достигнали Десетте Божи заповеди, Петокнижието, а също и множеството конкретни и ясни инструкции какво да ядем и пием, каква хигиена да поддържаме не само на тялото, но и на Духа в себе си.

Всичко това беше предоставено първоначално само  на избран народ, с когото Отецът ни сключи Завет. След това Моят Бог, използвайки пророци, Спасителя Исус, апостоли, а също и чрез пророка Мохамед (Мухаммад), предостави знанията за извършеното от него Сътворение за множество народи. Днес вече всяко човешко същество на Земята има привилегията не само да разполага с пряка линия с Него, а и поне веднъж в живота си да чуе за Господ посредством различни средства за комуникация.

Сигурен съм, че не е трудно да схванете колко сериозен скок в развитието на общуването ни с Бога е от равнището на индивидите избраници, през избрания народ, до много и различни народи и раси по света, а накрая да започне персонално общуване с Него за всички човешки индивиди на Земята и на всички планети, подобни на Земята.

И всеки отделен етап от развитието на общуването с Него е продължавал по няколко земни хилядолетия, стриктно следвайки първоначалния план.

Скромният ми и нищожен ум предполага, че професионалното посредничество с Бога (чрез видовете религиозни духовници) едва ли скоро ще отпадне. Твърде много са хората, които може би са чули за Сътворението и за Господ, но никой не им е казал, че по рождение имат пряка линия за общуване с Моя Господ. А твърде голяма част от хората и до днес се страхуват да използват директна си връзка с Бога.

Все още максимата „Бой се от Бога и почитай Царя!“ е вкоренена дълбоко в съзнанието на повечето вярващи, та до подсъзнателно равнище. Това е изключително тежко наследство от времената на Саул и Давид. И до ден днешен хората продължават да мислят, че „строгият и справедлив родител“ Отецът ни може и да ни наказва. А специално в Корана заплахите от Божия гняв са буквално на всяка страница.

И понеже десницата Му е тежка, Божието наказание е също тежко и съдбоносно. Понякога се простира върху няколко поколения на даден род.

А Моят Господ се смее.

Представете си каква абсурдна ревност към Бога е обхващала професионалните посредници през тъмните векове на човечеството на Земята, за да лишават ближните си от щастието лично и пряко да общуват с нашия Отец.

Постепенно обаче започва да става ясно, че Отецът ни копнее да общува с нас, Своите деца. И вместо да се боим от Него, ще е по-добре да Го обичаме, както Той ни обича. Защото Господ знае, че няма по-силно оръжие от Любовта, че общуването с Него ни дава само пречистване и радост. Последните Му известни инструкции за човеците са: „Да нямате друг Бог освен мен!“ и „Обичай ближния както себе си и мен!“

Така казва Той.

Осмисляйки всичко това, вашият скромен слуга достигна до следното заключение:

На сегашния етап от развитието на Божия план за човека, Господ има нужда от множество учители между хората, които не просто да разказват как Господ е извършил Сътворението, но и да ги обучават и насърчават смело, спокойно и откровено да използват дадената им с първата глътка въздух пряка и лична връзка с Отеца ни.

Той очаква от професионалните посредници именно това и е планирал такова развитие, както вече стана ясно.

Едва ли Господ все още се впечатлява от помпозните ритуали в храмовете, които имат отколешен строго разчетен годишен цикъл и календар. А и тези ритуали най-често са своеобразно продължение на познати от древността езически традиции.

Тоест, няма основание Моят Господ да е поласкан, нито да ги счита за атракция.

Според убедената ми лична гледна точка, Той едва ли е във възторг от почитта, която отдаваме на провъзгласени от хората „светци“. Понеже ги считаме за част от Небесната йерархия и дори настойчиво се опитваме да ги използваме като ходатаи и посредници пред Него. При условие, че ни е дал правото и възможността лично да отправяме молитвите си по пряката Божия линия.

Което пък, както сигурно се досещате, е резултат от склонността религиозните институции, подобно на всяка развила се човешка организация постепенно и до максимална степен да се бюрократизират.

Бюрократизирането продължава и дълго след момента, в който съответната организация загуби смисъла на съществуването си и стане напълно безполезна.

Казано иначе, Господ следва своя план да развива възгледите ни за Света чрез опознаването на Сътвореното от Него. Опознавайки Сътворението, ние опознаваме и нашия Господ Бог. Това е единственият достъпен за всички човешки същества начин да Го опознаем косвено - чрез делата Му.

И тук се срещаме с едно абсолютно недоразумение.

Науката  да е противопоставена на Бога.

Признавам, това ми се е струвало напълно естествено във времената на атеизъм.

В режима на диктатура на пролетариата или друг диктаторски режим Бог е подменен с безумен култ към някакъв човек (Ленин, Сталин, Хитлер и пр. и пр.) или идоли от спорта, или от медиите или от киното, или просто хора, които правят пари от това, че са известни.

Но в действителност предметът на която и да било наука е всъщност Сътворението и продължаващият екшън на Божия план.

А опознавайки постепенно творенията Божии, ти неизбежно опознаваш и Господ.

Причината за това странно противопоставяне, както установих с лично изследване, идва от времената, когато Господ определил рода Левити да има монопол върху онова, което им е било дадено като научни знания за Вселената и за Бога. По-късно другите вероизповедания си присвояват този монопол. Така нареченото „мрачно средновековие на Европа“ е резултат от силното желание на рилигиозните институции да не допусна някой с научни знания за Сътвореното да им отнеме този монопол. А за да запази монопола си върху познанието, църквата имала нужда миряните да вярват в няколко странни наглед и абсолютно невярни неща:

Че Земята е център на света и затова Господ ни е заселил на нея.

Че Небесното войнство има строга йерархия, чието продължение е църковната йерархия и чак тогава е редът на помазаните от папи или всемирни патриарси царе.

Че за всички инакомислещи и грешници има атрактивно подземно Царство – Адът и неговите девет кръга с мъчения за мъртвите.

Но че Божията ръка може да накаже и приживе, чрез Светата инквизиция, примерно.

Непоклатимата вяра в тези постулати е била разклатена главно от епидемиите от болести, които налагат необходимостта от развитие на медицината и познанията - за това как става разпространението на чумата, например. Следва поредица от битки срещу всевъзможни научни открития, в които ролята на църквата е да отрича постигнатото на всяка цена. Понеже не е било дадено от Бога.

А Господ се смее.

Заради необходимостта да има аргументираност на отрицанията, църквите развиват и свои научни центрове. И битките се развихрят из всички сфери на познанието.

Към средата на 19 век религиозните институции започват да губят войната, а през 20 век вече преминават в глуха защита. Това довежда до превръщането на йерархичните структури на вероизповеданията до състояние на тотален консерватизъм. Езикът на който се произнасят молитвите и се извършват ритуалите става неразбираем за огромното мнозинство от вярващите „миряни“.

Странното е, че на моменти такива битки припламват и до днес. В много случаи, обаче, отстъплението и на двете страни е неизбежно. Например по отношение на небесния простор, който в действителност се оказа небесна твърд (както е в по-старите писания), за тотално удивление на всички. Църквите тихомълком се съгласиха, че да, след като в старите текстове на Библията е написано „небесна твърд“, значи е така. Но не поискаха от учените да обяснят защо просторът е всъщност твърд, на която са „захванати“ космическите тела из цялата Вселена.

Тоест, от водещи в научното познание центрове, религиозните общности се опитват да са по-скоро спирачка на всякакви научни изследвания. Което е обратното на първоначалната идея на Господ от времето на Моисей. Господ е дал толкова много информация за Сътворението на рода Левити не само за да я съхранява, предава и тълкува за поколенията, а за да ги подтикне да продължат с опознаването на Вселената чрез собствени изследвания (подобно на жреците в Египет и при маите). Наследниците на левитите в другите вероизповедания е трябвало да направят същото. И по този начин да утвърждават монопола си върху знанията за Света и да разпространяват тези знания между всички човеци.

По някаква причина религиозните институции са предпочели да се бюрократизират.

Явно информацията е била твърде много. Или пък твърде сложна за смилане, поради обстоятелството, че Сътворението е в действие и това действие продължава. Та поради растящите сложности, онези, на които Господ възлага развитието на знанията, си остават в същото положение. Дори тълкувателите на текстовете за Сътворението значително регресират. Те предпочитат да развиват инструкциите за чистотата на храненето и на духа, чрез опазване на генетичния код (много важна и полезна дейност дори от тогавашна човешка гледна точка). Но пък тази мания евреи да се женят само за еврейки и майката да е определяща за еврейското потекло е причината за много последвали беди за първоначално избрания народ.

Първите християни и апостоли са били натоварени с информацията от Стария завет, но също информацията за Новия завет плюс житията на мъченици и светии, включително многобройните послания и проповеди на религиозните активисти. В допълнение идват яростните спорове за приемане или отхвърляне на цели евангелски текстове за живота и делото на Исус или на тълкувания в тях. Крамолите довеждат до разкол и склонност към консерватизъм. Разцепването по идейни причини разцепва и структурите на църквите. Така се пораждат трите основни деноминации – православни, католици и протестанти. Но и множество заченки на нови деноминации, наричани секти.

По други причини, но същото разцепление и противопоставяне настъпва и при последователите на Мохамед. Те също се разрояват, заради различни тълкувания на Корана за същината на истинските правоверни.

Така че перспективата за изследване на Сътворението от членове на религиозните администрации и теологични центрове става все по-трудна за осъществяване.  

Но в нашето повествование за Моя Господ вече стана ясно:

Няма как да обичаш някого, ако не го познаваш. А няма как да опознаеш невидимия и неосезаем от физиологичните ни сетива Господ, освен чрез изучаване на продължаващото и днес Сътворение. Едва когато сериозно се захванем с това опознаване, ще ни се открие път към осмислянето и възприемането на Божия План за Вселената и за нас. И ще осъзнаем колко е важно и за нас лично да общуваме с Него.

Защото личното общуване с Бога, чрез частицата от Божия дух във всяко човешко същество, е прекият пък да Го опознаем!

Опознаваме Моя Господ косвено и пряко. Косвено като изучаваме Сътворението. Пряко го опознаваме чрез личния си контакт с Него вътре в нас.

Когато Бог ми даде да осмисля тези неща, те ми изглеждаха простички и логични.

Но именно простата и логична задача, да бъдем обучени и насърчени да общуваме с Него, за да Го опознаем, в днешните времена е затруднена от огромен брой пречки.

Ако съвременните наследници на левитите – свещенослужители в храмовете, разберат по някакъв начин, че Господ днес иска от тях единствено да разясняват на паствата си как се ползва пряката връзка на всеки индивид с Отеца ни и да подтикват и насърчават човеците да използват линията без колебание, те ще го направят.

Сигурен съм в това.

Предполага се също така, че ако тези професионални посредници разберат, че трябва да насърчават изследванията на Сътворението като единствен косвен път към опознаване на Бога и начин да го обикнем, те също биха го направили.

Защото те ще осъзнаят, че по този начин наистина ще служат на Бога.

Проблемът е в религиозните системи от санове, йерархия и субординация.

С инстинкта си за самосъхранение висшите служители ще нарекат такава дейност „ерес“, защото, ще кажат те, това разклаща основите на вярата и на храмовете.

Ще приемат насърчаването на общуването с Бога без посредници като пряка заплаха за статута си: Ако ние сме излишни при общуването с Бога, тогава кой ще пази каноните, кой ще събира пари за строителство на нови храмове, кой ще тълкува пред народа Законът Божи, кой ще контролира храмовите служители и кой ще ги обучава на системата от ритуали и служби от кръщенето или сюнета до гроба, че и след това? – ще се гневят те.

А ако се даде право на науката да опознава Бога?

Ами че това е самоубийство за религиите...

Ясно е, че желанието на Господ за ново равнище на индивидуално общуване с децата Му трудно ще бъде  прието от лидерите на професионалните посредници. Но следващите години и векове за времето на Бог са мигове от неговия ден, което е едно аргументирано обяснение за Неговото удивително дълго търпение.

Тоест, от относителната човешка гледна точка, просвещаването на цялото човечество, че всеки от нас има по рождение възможността и правото пряко да общува с Бога, ще продължи цели векове. Но един ден, аз твърдо вярвам в това, всички човешки същества на Земята ще осъзнаят, че общуването с Отеца ни е дълбоко личен и интимен въпрос, за който не сме длъжни да се отчитаме пред никого другиго, а посредниците имат единствено ролята да ни обучават и поощряват да го правим.

Но тогава посредниците вече няма да са професионални посредници, а просто добри хора, които може би познават щастието да общуват с Бога и затова са готови да споделят това щастие с всеки ближен.

Общуването с Бога е като любовта – няма нужда от наблюдатели или свидетели и това е безспорно дори днес и напълно ясно за професионалните посредници в храмовете, а също и за техните началства. Ако някой слухти или наднича за личното ти общуване с Господ, значи той опитва да те контролира и вероятно таи корист.

За щастие вече има проповедници с огромно влияние сред вярващите, които в служенията си призовават последователите си именно за пряко общуване с Бога, при това общуване всекидневно и всекичасно, без да се боим, че може би ще досадим на Отеца ни, без значение дали в храм, дали у дома или някъде навън. Тези съвременни духовници са стигнали до представата как най-добре да служат на Бога. Да, те продължават да следват ритуали и служби според собствения си религиозен календар и правила, но призивите за пряко общуване с Отеца ни без страх и предразсъдъци, са неизменно вплетени в проповедите им.

Едновременно с това науката все повече се приближава към Бога, чрез много сериозно изследване на неговата мащабна работа по Създаването на Света. Днес учените не се чувстват длъжни да подчертават, че не се бъркат в Божиите дела и че обяснението на откритията им следват единствено научната методология и практика.

Казано с други думи, можем да сме сигурни, че поредното развитие на Божия план вече е започнало. И, според Божието време, темповете на развитието на Света и на човечеството, са точно според Неговите прогнози.

Така каза Моят Господ.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bachovalue
Категория: Лични дневници
Прочетен: 57357
Постинги: 62
Коментари: 31
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031