След това общуването включи целия избран народ, но чрез професионални посредници, които са избран от Бога род от евреите, наречени Левити. Появата на Мохамед, макар и след Исус като хронология, е фактическо възвръщане на наследството на сина на Авраам – Исмаил. По тази причина за мохамеданите е валиден Старият завет, но като едно продължаващо през поколенията противоборство между синовете на Авраам – Исаак и Исмаил, чрез които е изпълнено обещанието на Бога да направи Авраам родоначалник на множество народи.
Тази първопричина за оспорваното наследство между араби и евреи след Исус, (когато е поискано всички народи да следват Божието слово), се трансформира в религиозно противопоставяне, но с включване и на неарабски народи към мохамеданството. Същевременно не всички араби са мохамедани и мюсюлмани, между тях има и християни по вероизповедание.
Известно е, че мюсюлманите приемат Исус (наричан от тях пророк Иса), дори потвърждават неговото възнесение. Но като евреите отказват да повярват, че това е Божият син. Тоест, не възприемат Новия завет, сключен от Бога с човешкия род чрез Божия Син Исус Христос (което си е пак Господ).
Третото значимо равнище на общуването с Бога реално се достигна когато Божието слово беше дадено (чрез Исус) на всички народи по света – който народ пожелае, нека да го има за себе си. На това основание и мюсюлманите в Пакистан и Индонезия, например, са пожелали да приемат Петокнижието и Евангелията, но през преразказаното в Корана от пророка Мохамед.
Водачите на новите народи приели Бога, са били богопомазани, но общуването пак минава през професионалните посредници. Различни видове посредници за всяко вероизповедание и за всяка деноминация. Тоест, част от тези народи се възползваха от Новия завет, за да приемат вярата в Бога, но си останаха старозаветници по същността на вярванията и ритуалите.
Една деликатна, но много важна подробност е, че обрязването не е задължителна част от Новия завет, докато мюсюлманите го запазват в ритуалите си. Причината за обрязването е чисто хигиенична, но в Стария завет се споменава като част от Завета с евреите. И понеже последователите на Мохамед между арабите претендират за Божието наследство още от времената на Авраам, обрязването е трябвало непременно да бъде запазено като символ на това наследство.
А сега да направим равносметката:
Новият завет не е приет от евреите, защото им отнема правото на единствения избран народ, на когото Господ е дал информацията за Сътворението и Десетте Божи заповеди и е сключил завет да ги пази.
Новият завет е приет от мюсюлманите единствено в частта му за правото на всеки народ на земята да изповядва вярата си в Бога, което е важната част и за християните. За мюсюлманите, обаче, по-важни се оказват обрязването и правото на наложници (харем), които са породени от Стария завет. За тях е също важно простолюдието да се опитва да спазва Десетте Божи заповеди и винаги да е в някакво прегрешение. Обикновения човек трябва да се страхува от Бога, за да има нужда от професионалните посредници.
Професионалните посредници на мюсюлманите са ревностни разпространители на вярата си, но я налагат сред другите народи чрез Корана, но също с огън и меч. Тоест, те са далеч от прозрението „Господ те обича“.
Християните също приемат много присърце Божията заръка да разпространяват Божието слово по света, но с добавеното от професионалните посредници изречение „Бой се от Бога и почитай Царя (Краля). Което си е пак препратка към Стария завет за богопомазаните владетели. Нищо че Исус ясно е казал: „Божието – на Бога, кесаревото – на кесаря!“
Иначе казано, парите на кесаря нямат общо с Господ.
Обаче от времената на византийската императрица Елена и нейния син император Константин, заради специалните им заслуги към християнството, двамата са обявени за светци и поради това, естествено, са помазани.
Оттам нататък та чак и до наши дни „Боже пази краля!“ си е част от християнските ритуали. Дотам, че дори един православен цар се отказа от претенции за престола, а съответната национална църква продължаваше да го споменава в литургиите си дълго след това като богопомазан, а новите държавни глави споменаваше по назад.
Този модел продължава да работи и до днес сред някои народи на Земята. За други народи се оказа несполучлив. На тях Господ им даде представителната демокрация като форма на управление на нациите по света.
Заедно с представителната демокрация започна да пробива постепенно и индивидуалното общуване на човеците с Отеца ни. Което най-сетне беше стъпка в очакваната от Господ посока.
Паралелно с това авторитарните режими с кралски или без кралски институции продължаваха да бъдат успешно действащи и си намираха нови форми на утвърждаване чрез смесица с елементи на демокрацията.
Управлението чрез народа и за народа изненадващо се съчетава и с либерализма, а либерализмът понякога ни довежда и до избора да общуваме с Господ по личната си комуникационна линия. Но връзката между либерализма и интимното общуване с Бога не е причинно-следствена. Изборът да общуваш лично с Бога може да е подтикнат и от условията на диктаторски или атеистичен режим.
Демокрацията беше възприета дори от някои монархически държави, като парламенти и правителства функционираха успоредно с кралската институция, която все още се считаше за богопомазана. Отначало президентите и премиерите на новите демократични държави също биваха помазвани, както Господ е помазвал еврейските водачи, вероятно. Скоро обаче се разбра, че така наречената представителна демокрация не функционира според първоначалния замисъл.
Защото под „демос“ Бог подразбира всички човешки същества. Човеците не мислят така. Например, от демоса (народа) още в началото били изключени жените, робите, цветнокожите и хората без образователен ценз. Тоест, народното управление било вид привилегия за малка част от обществото, а другите били отхвърлени като негодни. Отхвърлените от демокрацията (но не и от Бога) и до днес водят битки да бъдат признати за част от народа и за равни права.
Демокрацията ще започне да действа реално едва тогава, когато всички части от обществото бъдат включени равноправно в управлението на държавата или общността.
Може би един ден.
Но това, за съжаление, не е най-трудната за постигане и най-опасната за осъществяване от човеците част на демокрацията по Бога (по Божия план).
Установено е, например, че народите масово започват да си затваря очите, когато собственото им уж демократично избрано правителство завладява чужди територии и ограбва чужди национални богатства, а завладените народи се третират като роби. Сякаш Божията заповед „Не кради!“ става невидима, когато държавата ни от наше име краде ближните ни от друг народ или нация.
Интересното е, че човешките закони описват ясно кога даден индивид или група индивиди са извършили кражба и степента на наказанията са подробно разписани и се прилагат сравнително често и справедливо. Тези човешки закони са в съответствие с Божията заповед „Не кради“. Обаче ако държавата е извършила кражбата, подтиквана от лобита на богатите или от алчен и разточителен крал, тогава грехът просто не се брои.
И не е ясно защо.
Същото се отнася и за пределно ясната императивна Божия заповед: „Не убивай!“
Ако индивидът или група индивиди извършат убийство, тогава напълно в съответствие с човешките закони има описани степени на виновност и наказание. Но когато държавата извършва масови убийства, завземайки чужди територии и ограбвайки чужди народи, тогава Божията заповед се забравя и става някак си невидима.
Няма обяснение как се постига тази невидимост.
Кражбата си е кражба, а убийството си е убийство, независимо кой ги разпорежда, пък макар и от името на цяла нация?
Тези престъпвания на Божиите заповеди обикновено имат подбудители и изпълнители. Понякога подбудителите може да са правителството, президентът, кралят, министри и прочие държавници, а може да са и богаташки лобита.
Изпълнителите са войници (наши синове и дъщери), които ограбват и убиват други наши ближни и техните синове и дъщери от наше име. Грехът става споделен и разпилян между огромен брой хора, включително гласоподавателите, които са избрали демократично съответния президент или премиер.
Има случаи, в които войниците охраняват извършителите на кражбите и убийствата (транснационални компании с финансовата мощ на средни по размер държави). Но зад тези корпорации стоят човешки индивиди – собственици, акционери, управители, изпълнителни директори, както и тяхната стръв да корумпират целия свят.
Казано с други думи, при нормално функционираща и независима съдебна система на всяка държава, индивидуалната вина за извършените масови убийства и кражби в колосални мащаби при завземане на чужди територии или национални и природни богатства може да бъде изяснена в разследване.
И конкретните виновни индивиди да бъдат наказани по човешките закони. Включително и техните подбудители.
За да има респект към Божиите заповеди.
Ужасното е, че нашите войници се завръщат от бойните полета с дълбоки, а понякога и неизлечими душевни травми. Защото Божият дух, живеещ във всеки от тях, не престава да се съпротивлява срещу насилието и убийството на невинни човешки същества. Дори атеистите преживяват трудно подобни травми (нали Божият дух живее и в тях), които понякога могат да доведат до пълен разпад на личността.
Юристите на държавата казват – щом престъплението е извършено извън нашата територия, значи законите ни не се отнасят за това престъпление.
Сериозно? Дали Господ се забавлява?
Господ страда.
Любопитно е, че само в случаи на единични провинения спрямо цивилни чужди граждани, някои престъпници в униформа могат да бъдат осъдени от държавата си. Тоест, престъпникът в униформа е убил или насилил без заповед от държавата.
Знаем, че военните трибунали са привилегия на победителите. И по правило няма значение чия е действителната вина и на чия територия е станало престъплението. Но пък е повече от ясно, че за да постигнат победа, победителите са убивали повече и по-качествено. А след това със сигурност ще ограбват националните богатства или територия на победените без скрупули, защото няма да има последствия.
Някой ще възрази, че 10-те Божии заповеди са от Стария завет. Така е. Факт.
Особено в протестантските държави винаги се е наблягало, че Господ не наказва за греховете ни и че Той не ни обиква заради заслугите ни пред Него, а поради това, че сме негови деца и че Исус е умил с кръвта си цялата човешка греховност, така че ние сме вече праведни в очите на Бога, каквито и прегрешения да извършим или да сме извършили. Това усукване на истината относно реалните грехове като убийство и грабежи е било извършено от протестантските пастори с единствената и силно благородна цел да разясняват на паствата си, че вече не е нужно да се боим от Господа, а трябва да го обичаме, както Той ни обича.
Разбирам желанието на протестантите за масови кръщения и желанието на всеки пастор неговата църква да е най-голяма, за което е готов да угоди на хората от паството си, особено на онези, които дават най-много пари.
Защото аз знам и за протестантски пастори, които за да угодят на страдащото си паство (основно бегълци от диктаторски режими, примерно), са готови да призовават Господ да накаже възможно най-жестоко виновните за страданието на своите хора в църквата.
И го правят без угризения.
В действителност обаче, публичното обявяване, че грехът ти не е грях, дори когато става дума за убийство и кражба, понеже Исус е покрил греховете ти с кръвта си, е доста странна доктрина. Тази доктрина е изключително удобна за така наречените „ястреби“ в политиката, които считат войната за лесно и обичайно средство за обогатяване на нацията. Удобна е и за лакомията и ненаситността на масовите убийци и крадците на национални богатства. Тази доктрина изцяло оправдава братоубийствената война, ако въпреки насилието и мародерствата си оставаме праведни в очите на Бога.
А тогава значи всичко е разрешено.
Да припомняме ли, че конфликтът между рицарите тамплиери и арабите се разраснал заради един брод на река Йордан, по който минавали търговците между Сирия и Палестина? Арабите настоявали там да не се строи крепост на католиците, за да не се плаща налог за преминаване през брода. Алчността на рицарите на Балдуин IV обаче била станала ненаситна и крепостта била построена. Рицарите изгубили живота си.
Казано по друг начин, докато вярата в Бога не е еманципирана от държавата, Десетте Божи заповеди ще продължават да са невидими.
Случило се е логичното.
Тъй като лидерите на държавите са били помазвани от Бога, днешните лидери продължават да се считат за помазаници по силата на традицията и да считат, че имат права свише да се разпореждат дори с религиозните организации. Повечето държави по света имат специални закони за вероизповеданията.
Религиите са изпаднали в положение на подчиненост по отношение на светските власти в държавата. Дори когато властта е белязана като религиозна и начело на държавната власт е висш духовник.
Това може да изглежда логично, но е абсурд.
Моята вяра в Моя Господ не може да е в подчинена зависимост от някого. Няма как. Невъзможно е дори в тоталитарните общества.
Ако, разбира се, личното ми общуване с Моя Бог е постигнато.
Новият Завет с Отеца ни гласи да нямаме други богове освен Него и да обичаме ближните както себе си (дори и враговете). А да обичаш ближните си значи да се откажеш да ги крадеш, да ги убиваш, да пожелаваш жените им, имота им, стоката им и т.н., а в този порядък и богатствата на неговата земя и родина.
Всичко друго, което се опитват да ви обясняват, е лъжа. То е скрит и арогантен атеизъм.
А Господ се смее.
С Третия завет, който Моят Господ вече ни подготвя, Той ще ни даде свободата да изберем своите управници. Истинската свобода.
Защото с изречението „Бой се от Бога, почитай Царя!“ ние фактически нямаме такава свобода. Как ще откажеш да избереш един тотално некомпетентен и корумпиран политик, когато си длъжен да го почиташ от боязън пред Бога?
Но заедно със свободата да избираме по своя лична воля идва и отговорността. Защото всички ние сме отговорни за грабежите и убийствата, които могат да се извършат от овластените чрез избори управници. Грабежи и убийства от наше име. Извършени уж за благото на общината или нацията ни.
Малцина си дават трезва сметка, че посредством представителната демокрация ние ставаме съучастници и споделяме греховете на управниците си.
Особено когато хората, на които сме дали властта да управляват, заповядват на нашите войниците да убиват или да защитават грабежа на чужди територии и богатства. А професионалните посредници за връзка с Бога, на които ние вярваме безрезервно, опрощават с лека ръка всякакво прегрешение, понеже било умито с кръвта на Божия син Исус. Веднъж и завинаги!
А те опрощават, защото са зависими от държавата. Защото са в подчиненост на тази държава и по този начин косвено поставят моята вяра в Моя Господ в подчинение.
Дали трябва да сме съгласни с това?
Няма как, ако сме вярващи в Бога, а не сме религиозни или атеисти.
Забравяме ли, че войниците са наши синове и дъщери, чиито души страдат от това, което са принудени да вършат? Забравяме ли малкото, което Господ иска от нас – да обичаме ближните както себе си?
Защо управникът, когото сме избирали понякога твърде лекомислено, се оказва по-влиятелен и по-значителен за нас от Отеца ни?
Човешката история помни много бойни знамена, на които е пишело и пише „Бог е с нас“. Сякаш именно Бог те принуждава да крадеш, да убиваш и да развратничиш, завземайки чужди земи и ограбвайки чуждо имане.
Но ако войниците под този флаг защитават родината и домовете си – ще попитате. Това не е ли „Свещена война“ срещу която Бог не би възразил?
След като човешкият Закон ти позволява да защитиш с оръжие дома и семейството си, значи и Отецът ни ще бъде на наша страна, твърдят пропагандните машини на всички нации по света. И покрай тези разсъждения лесно се приема едва ли не за нормално професионалните посредници за общуване с Бога да освещават кървавите бойни знамена на войската от обучени професионални убийци.
Колкото по-окървавени са тези знамена с кръвта на ближните ни от едната и другата страна, толкова по-осветени се считат те.
Понеже на знамената пише „Бог е с нас“.
Абсурд, повтарям аз. И знам, че Господ ме подкрепя. Изписването на лъжата върху знаме не я прави истина.
А на „освещаването на знамената“ (например, чрез поръсване с престояла в сребро вода) присъстват видни представители на властта и държавата, главно онези, които пращат нашите деца войници да убиват и да бъдат убивани.
Нямам нито правото, нито желанието да бъда нечий съдник. Но нали поне разбирате колко е глупаво да вярваш, че сребърните йони във водата я правят „свята“. И напълно годна да прогонва „злите духове“?
Ако поръсиш един убиец в униформа със „светена вода“, дали ще спре да убива?
Не мога да бъда нечий съдник, но мога да си позволя да не вярвам, че Моят Господ желае дори символично да стои на кървавите знамена на войниците. Защото както ние, така и набедените за наши врагове, сме синове и дъщери на Отеца ни. И както един родител скърби, когато децата му са се възправили един срещу друг в смъртна вражда, така и Господ страда когато вижда братоубийствените войни.
Защото Господ не харесва братоубийството още от времената на Каин и Авел. И това не може и няма как да бъде измито с кръвта на Исус. Моят Господ е Бог на всички човешки същества навсякъде във Вселената.
Няма и не може да има справедлива война, а камо ли „свещена война“, зад която да стои Господ, колкото и пропагандните машини на замесените държави да убеждават своите войници и техните майки и бащи.
Зад паравана на висшите цели и идеали най-често се крият обичайните суетност, алчност и ненаситност. Ненаситност за кръв, характерна за обикновените и напълно стандартни масови убийци навсякъде по света.
Моят Бог не би желал също така да бъда принуждаван да държа оръжие и да убивам друговерци, които вярват в същия Мой Бог. Моят Бог е и техен Бог. И това е валидно не само когато протестанти убиват или биват убивани от православни християни или католици, да речем (това братоубийство се е случвало и продължава да се случва). Моят Бог не иска да убивам евреи или мюсюлмани, защото Той е и техен Бог.
Моят Бог не желае да убивам, насилвам или ограбвам и последователите на Буда или на Кришна, защото те също са негови деца.
Моят Бог не иска да убивам дори богоборци и онези, които наричат себе си атеисти. Защото те също са Негови деца и Той търпеливо очаква един ден те да се обърнат към Него, дори когато през целия си живот са се опитвали да го наскърбяват.
Защото, въпреки заплахите на старозаветниците, Господ не е човек, за да се обижда и наскърбява, да се гневи и да раздава лична справедливост.
Той е Създателят. Той е Бог и наш Отец едновременно.
А какво да кажем, когато някой напише на парите си, че вярва или се надява на Господ? Защото и това го има, колкото и странно да изглежда.
За този народ или нация е ясно, че парите са най-ценното нещо на земята. А както е известно, парите са заместител на златото или други скъпоценности. Те са идол.
Всяка демократична държава се опитва да има в обръщение толкова пари, колкото струва златото в резерва й. Тоест, парите да имат „златно покритие“. Само че точно тези нации си позволяват да печатат много повече хартиени пари, отколкото им позволява златният резерв. И това е колосална измама, защото как така вярваш в Бога, а мамиш и собствения си и другите народи за стойността на парите ти?
Изявлението, че вярваш в Бог или се надяваш на Бог би трябвало да е нещо интимно. Това е нещо между индивида и Отеца му. Както е нещо интимно между мен и Моя Господ. Също както е интимно между мен и биологичните ми родители.
Изписано върху парите на национална валута това изявление е своеобразна декларация за върха на ценностната система на тази нация. Тоест - ние вярваме в Бог, но разчитаме на парите.
Исус е казал по този въпрос доста ясно: „Божието на Бога, кесаревото на кесаря“.
Парите с ликове на крале, президенти и премиер министри или национално значими фигури, са на кесаря и на банките. Тези пари нямат и не могат да имат общо с Моя Господ. А и с модернизацията на средствата за разплащане, самите банкноти са на път да изчезнат от обръщение и скоро това ще се случи навсякъде по света.
Възможно ли е Господ да има нещо общо с картите или с чиповете за разплащане или дори с телефоните, с които извършваме разплащане или с терминалите, извършващи услугата плащане, дори ако върху всички тези предмети бъде изписано, че се надяваме на нашия Господ?
Това дори не е смешно. Но Господ се забавлява.
Афиширането на Божията подкрепа както върху парите, така и върху бойните знамена е много сериозно доказателство, че храмовете, в които се навъртат високо платени професионални посредници, също нямат общо с Бога.
Защото е известно, че Господ отрича лихвата, а значи не одобрява банките. А банките печатат парите и техните различни заместители.
Религиите обикновено твърдят, че божиите храмове са всъщност общностите на вярващите в Бога, които посещават съответната сграда. В смисъл, че Божието тяло е Божият дух, който пребивава в храма чрез телата на вярващите. Понеже Той е казал, където има неколцина от вас в мое име, аз също съм там.
Но колко пъти някой професионален служител е попитал миряните в храма, сред които е лично Господ чрез частиците Божи дух у нас, дали са съгласни този храмов служител да освещава бойните знамена, на които пише „Бог е с нас!“. И дали „осветеното“ знаме трябва да послужи за опрощение на бъдещите убийства, грабежи и зверства?
Няма такъв случай.
Дали е имало случай, в които храмов служител да е отказал да освещава кървавите бойни знамена поради някакви съмнения, че това е редно и правилно?
Няма такъв случай.
Още по-лошото е, че ако си войник и откажеш да извършваш убийства и грабежи, представителната демокрация може да те изпрати в затвора като „предател“, а може и просто да те разстреля. И това също е „осветено“ от професионалните посредници. Понеже, нали, кръвта на Исус би трябвало да умие греха на този, който е издал заповедта за убийството. А също и греха на взвода стрелци, които ще отнемат живота ти, защото си отказал да бъдеш убиец.
Не е известно защо кръвта на Исус не опрощава грешката на човек, който е отказал да убива, за да спази Божията заповед „Не убивай!“.
Вероятно точно поради това, в така наречените представителни демокрации има мощно развити индустрии за милитаристични детски играчки, военни комикси за деца, военни компютърни игри за деца, военни и полицейски екшън филми за възрастни с много въоръжени герои, а достъпът до оръжията е лесен.
Всичко това е направено, за да ти внушат, че няма по-лесно от това да бъдеш убиец и да те подготвят да убиваш и ограбваш по заповед на държавата ти.
А Божието Царство, в което управлява Господ?
В отговор на това странно разбиране на умиването на кръвните грехове чрез кръвта на Исус, ислямистите изведоха и разпространяват със същата охота не по-малко странната доктрина, че да се жертваш чрез самоубийство в името на Бога (когото те наричат Аллах, но той е същият онзи наш Отец) е стъпка към рая.
Самоубийството, с което убиваш неверници, те прави светец?
Абсурд.
А самоубийственото убийство в името на Господ е праведно и ти се зачита за нещо като документ за святост, когато убиваш враговете Му. А пък врагове на Господ са обикновено евреи и християни, но също така и някои деноминации мюсюлмани.
Двоен и троен абсурд.
Абсурд на абсурдите.
Господ страда.
Върхът на измамата е, че след като извършиш такава една кървава поредица от грехове, уверено трябва да чакаш лично Бог да те възнагради за убийството с блаженство в отвъдното, включително и с пълен харем.
А най-често на тази глупост се хващат най-бедните хорица. Онези, които най-искрено вярват на… професионалните посредници пред Бога.
Но защо се чудим?
Ислямистките управници и лидери, по същия абсурден начин както и християните, тотално оправдават насилието срещу ближните. Разликата е, че вместо грехът от насилието да бъде умит чудодейно от кръвта на Исус, професионалните посредници на Аллах просто го обявяват за богоугодно дело, защото е достоен отговор срещу онези, които се подиграват, унижават и оскърбяват Аллах – другото име на нашия Отец и Бог.
А под етикета „неверниците“ са събрани евреи и християни по-специално, но включително и истинските неверници – атеистите.
Човек може да бъде много смутен и объркан, когато онова, дето му се е струвало правилно и богоугодно благодарение на религиозните му водачи, в един момент се окаже гледна точка на официалните врагове - човеци от друга вяра или деноминация.
Защото ако е правилно да избиваме ислямисти, защото това не е грях, значи ще трябва да се примирим, че избиването на християни е изключителна привилегия за истински вярващите ислямисти в същия Бог, само че наречен Аллах. Защото изглежда някак справедливо дори според старозаветното „Око за око, зъб за зъб“.
Както е глупаво някой да мисли, че печели изключителни заслуги пред Аллах като убива евреи, християни и атеисти, така е абсурдно някой да мисли, че може да убива мюсюлмани, защото Исус преди две хилядолетия е изкупил и този наш грях пред Бога, покривайки го със собствената си кръв.
Тоест, доведеното до крайност желание на протестантите да привлекат вярващи чрез наблягането на образа на всеопрощаващия и изцяло добронамерен наш Отец и прокарвайки идеята, че Десетте Божи заповеди са от Стария завет, така че за християните те са вече невалидни, се е стигнало до ужасяващо изкривяване на истинските Божии послания за цялото човечество.
А истинските Божии послания са ясни:
Да нямаме друг Бог освен Създателя и да обичаме ближните както себе си.
Защото Бог е любов.
Моят Господ никога не ми е давал и не би ми дал правото да съдя и да убивам от негово име. Не би дал такива права на християните, на евреите, на мюсюлманите, на всякакви друговерци или пък на атеистите.
Защото всички ние сме негови деца. Във всеки от човеците Господ е вселил частица от своя Божествен дух, което ни прави абсолютно равни в неговите очи.
Посягайки на ближния, ние посягаме на един храм на Божия дух.
Стреляме лично срещу самия Господ и самобстоятелството, че Божията частица в човека е от невидима и недостижима за куршумите материя и енергия, не ни позволява да убием част от Бога.
Но актът на посегателство срещу Господ е факт! И Моят Господ не е щастлив!
Вече няма богоизбрани народи. Вече няма богопомазани индивиди. Всички сме равни в очите на Бога, защото носим у нас частица от Него. Другото е лъжа и суетност. Това друго включва и отвратителните идеи за расово или друго превъзходство на едни човеци над други, на едни държави над други. Това друго е причина за световните войни.
А Божият план е различен.
Божият план включва мир между човеците. И няма сила, която да попречи този Божи план да бъде осъществен.
Амин.
