Ако някой казва, че чува Господ, както чува гласовете на другите хора, този човек може би наистина чува гласове. Но това вероятно са негови, вътрешни гласове.

И, да, можем от време на време да получаваме отговори на въпросите си чрез гласа на собствената ни съвест. Защото повечето от нас знаят, че съвестта ни е в постоянно общуване с частта от Божия дух, заселена в нас.

Нашата съвест или самосъзнание, отдавна знае много от отговорите. Но човекът е устроен така, че мисълта му да е ангажирана с множество незначителни неща на битово равнище, за да не си задава сериозни въпроси. Не си задава сериозни въпроси дори когато става дума за лесни отговори.

Например:

Щом Господ е казал „не кради“, „не отнемай“, „не убивай“ и така нататък, съвестта ти знае отговора на желанието ти, ако то не пристъпва или може би да пристъпва Божиите разпореждания и закони. Това се отнася и за забраните за кръвосмешения.

Така че Гласът на собственото ни съзнание може да ни поднесе отговора още докато задаваме въпроса си или докато заявяваме желанието си, а понякога дори и преди да го заявим. И то също ще е отговорът на Отеца ни.

Казано иначе, в групата на „лесните“ въпроси и отговори отнасяме онези, за които Отецът ни по някакъв повод вече се е произнесъл. Произнесъл се е императивно и разбираемо за всички.

Ние може да сме позабравили какво вече е казал Той, но нашата собствена съвест няма да забрави. Няма как да забрави нещо, за което се е произнесъл Господ, дори ако това нещо е било еднократно чуто или прочетено някога някъде случайно и мимоходом.

А Божият Дух у нас ни е даден, за да ни напомня.

Тоест, няма защо да чакаме други знаци, ако въпросът ни или молбата ни са пряко нарушение на разпореждане на нашия Отец. Ще чуем гласа на собствената си съвест и толкова. Сам си задаваш въпроса и сам си отговаряш.

Но Господ е в тебе.

Тоест – преди да отправим своята молитва към Бога, би било добре да направим кратко запитване към съвестта си (а това значи и към Божия Дух в нас) дали желанието ни е угодно на Бога или нарушава неговите разпоредби.

Ако дадено наше желание нарушава разпоредби или инструкции, споменати в Петокнижието, например, намерете сили в себе си да се откажете от това желание.

Бездруго то няма да се хареса на Бога.

Както стана ясно в предишни глави, общуването с Господ може да е под най-различни форми. То може да е чрез танц, чрез рисунка в действие, чрез виртуален образ в компютъра, чрез подобен на холограма в развитие образ, породен в нашето съзнание, чрез изплуването на определени миризми и прочие.

Отговорът може да се появи под всякаква форма, по всяко време и независимо от моментното ти физическо и физиологично състояние. Отговорът може да е сън или видение, което може и да е в действие.

С практиката в общуването с Отеца ни, тези детайли се отработват. За всеки отделен индивид отговорите идват по подходящи за конкретния индивид (за Отеца ни формата и времето нямат значение) пътища и знакови форми.

Казано по друг начин, с времето персоналното ни общуване с Него се улеснява с най-удобните и най-разбираемите за нас няколко на брой форми (една, две или три).

Необходим е, разбира се, известен тренинг, докато се научим безотказно да разбираме, че знаците са знаци. И сетне все по-лесно да ги тълкуваме.

Представете си трима души – професор от университета, майстор на златни накити и шофьор на такси. Тези тримата трябва на всяка цена да работят заедно по един важен проект. Защото от успеха на този проект зависи личната съдба и на тримата.

Повярвайте, първата им среща ще е отчайваща за всеки от тях. Не могат да постигнат разбирателство дори по дребните практически въпроси. Но понеже нямат алтернатива, започват да се срещат всеки ден.

Междувременно всеки от тях се опитва да се адаптира към езика, стила, манталитета и ценностната система на другите двама. Така тримата изработват подходяща временна система от работни понятия, в които влагат точно определен смисъл. Всеки заявява и представата си за крайната цел на проекта.

След две седмици работата тръгва и се осъществява успешно.

По същия начин и ние с нашия индивидуален стил, език, манталитет, ценностна система и характер няма как да се впишем изведнъж в общуването с Отеца ни. Дори ако се опитваме буквално да подражаваме на общуването, което много успешно и всекидневно практикува наш близък човек. Защото подражанието не съответства на онова, което сме ние като индивидуалност.

За начало се преминава през серия от проби и грешки. Включително и през напълно погрешни представи за това какво вероятно иска да ни каже Той с един или друг случаен наглед знак. Включително и през абсурдно тълкуване на неща, които изобщо не са били знаци или някакви съобщения от Бога.

Общуването с нашия Отец започва като игра, на която ние не знаем правилата и ни е нужно време, за да я играем както трябва.

Господ ми е свидетел, при мен нещата минаха през няколко опита, които завършваха с неуспех. Заради моята глупост и несхватливост. Но след време разбрах, че главната причината за неуспеха е, че пропусках момента на смирението.

Няма как да ти се получи общуването с Господа, ако считаш себе си за нещо много специално и си въобразяваш, че поради тази причина си някак привилегирован.

Важно е, запомнете го!

Няма общуване с Бога, ако не осъзнаеш, че си просто едно от децата Му.

Трудностите могат да ни накарат да си кажем, че това не е за нас, че май не сме подготвени или изобщо не сме пригодни за общуване с Бога.

Грешка!

Всяко човешко същество е идеално устроено за общуване с Бога.

Защото е снабдено с Божия дух по рождение.

То е като карането на велосипед. Колкото и да те е страх да не паднеш или да се изложиш пред другите, непременно трябва да стигнеш до момента да завъртиш педалите няколко пъти, а сетне усещането за равновесие и инстинктът за самосъхранение да свършват останалата работа.

Е, преодолях го в един момент. Общуването ми с Моя Господ навлезе в обучителния си период. На взаимно изясняване на понятията.

Когато навлезем в обучителния период за общуване с Бога, едва тогава разбираме колко интимно е това общуване. И едва тогава става ясно защо е уместно всеки от нас да говори за Моя Господ.

Първото нещо, което трябва да усвоим, е усещането, че връзката е осъществена. Вече стана дума, че това усещане няма как да бъде сбъркано. То е едновременно огромен прилив на енергия, който усещаш с всяка фибра. И нещо като безтегловност, която усещаш като вътрешна слабост.

Това много специфично състояние на сила и слабост едновременно, но и на някакво пречистване на тялото и съзнанието. Изведнъж започваш да разбираш неща, за които дори не си подозирал. Състоянието на общуване може да е съпроводено и с неконтролируем изблик на сълзене, например, което създава специфичен блясък в очите.

Лично аз известно време се опитвах да разбера откъде идват тези специфични усещания и не си давах сметка, че персоналната ми линия за общуване с Моя Господ е постоянно отворена и откъм моя край.

Да, за мен това състояние беше объркващо. То нямаше общо със специалните усилия за постигане на транс чрез химикали или упойващи треви. Не е нужно да си купиш стълба към небето, за да стигнеш до Бога.

То беше и сравнително лесно постижимо, достатъчно беше да помисля за Господ и да поискам да му споделя нещо съкровено.

Едва след време се научих поне донякъде да се владея при навлизане в това наистина особено състояние, което е индикатор, че директната ти линия за Господ е отворена и откъм твоята страна, а Той е на другия край на връзката.

Казвам ви, след като дори аз го постигнах, значи е постижимо за всеки.

С времето стигнах дотам, да не ми е необходимо усамотение и специална нагласа, за да потърся общуване с Бога. Дали се намирах насред претъпкания автобус от градския транспорт или на увеселително събитие, дали бях на футболен мач или блокиран в трафика на часовете пик – външните обстоятелства не можеха да бъдат пречка за кратко, но необходимо ми точно в този момент общуване с Моя Господ.

Усещането на тялото и духа ти за осъществен контакт с Бога е толкова завладяващо и опияняващо, че неизбежно води до желание за нови контакти. И в този смисъл започнах да разбирам професионалните посредници в храмовете, които са готови да приемат да се свържат с Бога вместо нас, понякога дори и без заплащане.

Понякога не отделяме достатъчно време, за да получим отговор.

Понякога трябва да сме настойчиви.

Полученият от нас отговор е винаги в разбираема за нас форма. Може да е подобен на холограмен образ, изплувал внезапно в съзнанието ни. Може да е дума. Може да е поредица от цифри. А може и да е нещо, което изненадващо и необяснимо се явява пред тебе на пътя ти и трябва буквално да посегнеш или да кажеш „Здравей“.

Към групата на лесните отговори аз лично включвам случаите, когато Моят Господ ми затваря всички варианти и ми оставя само една възможност. Това става най-често, когато отхвърлям няколко възможности за решения и си позволявам дори да капризнича.

 Примерно:

Ама не може ли работата, която ще ми дадеш, да е хем лека, хем доходна, да имам красиви колежки, шефът да е симпатяга и добряк и ако може да ми бъде даден служебен автомобил с всички екстри и без лимит за горивото, а костюмите, фирмената риза и обувките да се подновяват всяка седмица.

Тоест, да не знаеш какво всъщност искаш.

Тогава е твърде възможно Господ да е разбрал, че има опасност да загубиш всички алтернативни оферти. И да направи избор вместо теб.

Например, като ти отреже всички други възможности, пред които си капризничил. Оставя ти една единствена врата, обаче врата като голям портал. А на интервюто за работа те посрещат като най-чакания кандидат.

Защото Господ знае по-добре дори от тебе какви са ти възможностите и талантите, на какво си способен и колко си издръжлив, къде ще работиш успешно и къде ще си загубиш времето, а и другите шансове за успех.

Попаднеш ли в ситуация на единствения широко отворен портал, значи си прекалил с капризите и Той ти оферира най-доброто за теб. А това е недвусмислен знак.

Дори предлаганата единствена оферта да има някакви недостатъци, добре е да се съобразиш с Божията препоръка.

Дори ако работата ти в момента прилича на касетка с лимони, помисли как да направиш от лимоните лимонада.

Или друг пример:

Оплаквал си се на близките си от това, че си самотен и между другото си споменал за самотата си и на Отеца ни. Нужен ли ти е някакъв специален знак, ако буквално същия ден се „сблъскаш“ с едно същество, което преди време ти е направило впечатление, но поради твоята нерешителност или други обстоятелства не си декларирал, че съществото те вълнува? „Сблъсъкът“ е като спешна телеграма с лаконично ясен текст.

Няма какво да се чудиш, просто приемаш огромната удивителна на тротоара пред тебе и преминаваш към реализирането на стратегията, която си разработвал наум неотдавна при мимолетен спомен за съществото. Но най-добре е да кажеш: Господи, оставям всичко в твоите ръце! Но и да го направиш.

Цифрите и числата като вариант на отговор са предназначени за хора, които виждат математиката във всичко, което ги заобикаля. Такъв човек е способен да направи удивителни асоциации и връзки, които са неразбираеми за други хора, но за него са абсолютно логични и отговорът е недвусмислено ясен и категоричен.    

Можеш, например, да си в състояние на сън или просъница. Както се случваше с мен, възможно е да ти се присънват холограмни образи в действие или просто хора, които говорят на някакъв чужд, но все пак разбираем за теб език.

Както вече казах, за всеки човек знаците са различни. Дадените по-горе примери може да не се случат на някой от вас. Но при мен да работят.

Понеже стана дума за групата на лесните отговори, сигурно очаквате да обясня какво става когато отговорите са трудни за разбиране.

Признавам, доста се лутах с трудните въпроси и трудните отговори.

Но поне си изясних най-важното:

Няма трудни въпроси и трудни отговори за Моя Господ.

Има трудни въпроси и трудни отговори за мен.

Моят Господ е готов да си говорим открито за всичко. За него няма забранени теми, след като ни е споделил най-голямата си тайна – как точно е извършил Сътворението на видимата и невидимата Вселена.

Той ми открехна завесата и за това по какъв начин контролира и управлява по един съвършен хармоничен начин всичко във видимата Вселена. Тоест, Господ иска и е напълно готов ние да го опознаем.

Е, какви тогава могат да са трудните въпроси и трудните отговори?

Ясно е. Въпросите и отговорите са трудни единствено за нас.

Ако ние не успяваме да се преборим с вътрешните си пречки, тогава ще ни е изключително трудно да задаваме важните и съдбоносни за нас въпроси.

Битката е в нашето съзнание.

А причината да сме несигурни може да е простичка.

Например: Не смятаме себе си за достатъчно достойни да задаваме такива трудни въпроси на нашия Господ.

Сигурно е, че отговорът ще е лесен за Моя Господ.

Но е напълно вероятно ние да не сме готови да получим такъв отговор. Защото изпитваме ужас от мисълта, че отговорът е „Не!“ А може би изпитвате ужас от мисълта, че отговорът ще е „Да!“

Препоръчвам да се консултирате с познати, за които знаете, че си общуват с Господа и на които имате доверие. Техният опит може да ви ориентира как да разчитате и възприемате Божиите знаци. Но отново казвам: Няма смисъл да подражавате!

При друг човек наборът от сигнали и знаци може да са неща, за които аз лично никога не бих се и досетил, а и не бих разбрал. Моят Господ се съобразява с етапа на общуването ни с Него, с общата ни култура и жизнен опит, със специфичните ни познания от работата ни или науките, които изучаваме. Той се съобразява и с договорените в хода на общуването термини и представи за нещата в нашия живот.

И избира такива знаци и сигнали, които с лекота можем да разчетем.

Просто трябва да настроим сетивата си за всичко около нас или вътре в нас, което прилича на отговор на нашите молби или очаквания. Да не пропускаме да потърсим скрития смисъл на необичайните за нас събития.

С времето ще се научим бързо да разбираме онова, което Той иска да ни каже.

А това, което ние желаем, на Него му е ясно и без да сме проговорили.

Можете да сте сигурни в това!