С други думи, Господ предпочита простичките хора, без амбиции и суета, с една безотказна вяра, защото такива хора се надяват единствено на Него и поради това са му абсолютно верни. Царството небесно е именно за тях.

От което би следвало да се подразбира, че вярата в Отеца ни е характерна по-скоро за неособено образованите човешки същества, които нямат неспокойния дух на вечно търсещите и питащите възвишени натури, носители на знанията и прогреса.

И обратно. Твърде учените и задаващи непрекъснато въпроси хора не са за Божието царство, както можем лесно да се досетим.

Удивителна заблуда. Вековна заблуда.

Известно е, че стремежът на повечето учени глави по света е да превърнат всички въпросителни за Вселената в удивителни, казано образно и метафорично. Но всеки сериозен учен много скоро се убеждава, че когато превърне една въпросителна в удивителен знак, тогава въпросителните внезапно се умножават.

Парадоксът е, че колкото повече научаваме, толкова повече разбираме, колко малко всъщност знаем. Но този парадокс е известен от древността. Образно този парадокс е обяснен с кръга на познанието, чиито граници с непознатото се увеличават с всяко включване на ново познание. Научаваш нещо ново и кръгът на знанието се разширява. Така чрез новото познание границата с непознатото автоматично се е увеличила…

Вярно е и обратното, разбира се.

Колкото по-малко са знанията ни, толкова по-малко въпросителни има в живота ни.

Обаче пък както за най-много знаещите, така и за най-малко знаещите, е еднакво валиден големият въпрос:

Какъв е смисълът на живота?!

За едни смисълът е да родят и отгледат повече свои деца, понеже Господ е казал да се плодим и множим и да обладаваме Земята.

За други смисълът е да сменят десетина или сто лични превозни средства с нови, да имат десетки имоти на атрактивни места по света, да имат сексуални отношения с възможно най-много красиви жени (мъже) и прочие амбициозни цели.

По-мъдрите хора, независимо от степента им на образованост, си дават сметка, че са част от Божия план.

Възможно е тези с по-малкото въпросителни в живота си да достигат до мъдрото прозрение по-бързо от онези с прекомерно многото за преодоляване въпросителни, но това изобщо не е сигурно.

Едните имат очи да видят чудесата на Божието творение около себе си всекидневно, без да се нуждаят от научни доказателства. Другите установяват с научни методи и инструменти безспорният факт – всички чудеса на природата следват някаква непостижима за човешкия ум логика и имат ясните белези, че са това, което са, в резултат от проектирането на върховен ум и въздействието на висши сили.

Не трябва повече да забравяме, че именно учените, осъзнавайки наличието и мащабите на невидимите енергии и невидимите материи възкликнаха, че би трябвало Господ да е някъде там. Та нали учените върнаха обратно в историята за Сътворението невидимата материя и понятието „небесна твърд“. От което понятие милиони вярващи в Бога се бяха отказали и заменили с поетичното, но изпразнено от смисъл и съдържание понятие „небесен простор“.

И още нещо важно.

Господ е невидим и всички човеци след Исус Христос и Мохамед не са имали възможност да видят каквато и да било видима изява на нашия Отец. Не можем да ги упрекнем, че са видели и не са повярвали. Точно обратното, всички вярващи след Христа са по-скоро в групата „блажени тия, които повярваха без да са видели“.

И, ще ме прощавате, но преписваното на Исус изречение няма отношение към научните доказателства за съществуването на Бога. Исус по никакъв начин не ни призовава да бъдем неуки и незнаещи.

Това, че сме неуки и незнаещи, не е гаранция, че вярата ни в Бога ще е по-силна.

Един неук и незнаещ човек, който няма и представа за разликата между доброто и злото, ще бъде застрашен да върши повече неприятни за Господа неща, отколкото един просветен човек. Но пък е вярно, че и просветените хора могат да се окажат невярващи в Бога. Макар че тук въпросът е в степента на образованост и просветеност.

Най-застрашени да се отдалечат от Бога като че ли са почти или донякъде просветените и почти и донякъде интелигентните, но пък с прекомерна суетност.

Но човек никога не знае.

За мен е очевидно, че все по-голяма роля за човеците придобива науката, която им дава косвени потвърждения за Божието присъствие, в добавка към резултатите от простото ежедневно наблюдение на природата около нас.

Тоест, дали си учен или неособено образован, но с вродена природна интелигентност, няма никакво отношение към вярата в Господа. Да напомням ли, че Мохамед е бил неграмотен до 40-тата си година и единствено желанието му да опознае Аллах го подтиква да се научи да чете и пише.

Обаче и в двата случая трябва да се опитваш да откриваш въпросителните и да намираш нови и нови удивителни.

Господ желае ние все по-дълбоко да опознаваме Сътворението, за да разберем и смисъла на неговия грандиозен план за Вселената и за всеки от нас.

Богоборческата идея на атеистите, че науката ще убие Господ (а и вероятно Той вече е мъртъв), е в действителност резултат от комбинацията между недостатъчна информираност и неособено високо равнище на интелигентност.

Именно гениалните учени (а те не са чак толкова много измежду мнозинството претенденти с научни звания и титли) не отричат наличието на Върховен разум и сила, които управляват Вселената както на макро, така и на микро равнище. Те може и да не са религиозни, но са наясно за ролята на Бог в Сътворението.

Истината е, че точно върховите научни постижения в природните науки откриват удивителната красота и финес във всяко едно нещо, създадено и управлявано от Господ. И не е ли невероятно това, че генетичните кодове на всичките милиарди хора на планетата Земя са толкова миниатюрни по мащаби, че могат да бъдат събрани в един шивашки напръстник.

Гените на цялото човечество в напръстник?!

При това генетичният код е създаден от видима материя.

А какво е въздействието на невидимите материя и енергии върху този генетичен код?

Защото все някой трябва да е подредил ДНК-то в генетичната спирала. Иначе съществуването на Слънчевата система нямаше да стигне, за да разчитаме на възникването, а сетне и на случайното подреждане на гените. Прочетете повечко за човешкия генетичен код, помислете как е възникнал той и ще получите едно много сериозно доказателство за съществуването на Бога. За това, че Някой е разпоредил на материята да се подреди в този много специфичен ред.

Чудесата, които непрекъснато търсим като доказателство за съществуването на Господ, са в непрестанно изобилие по пътя ни за опознаване на Сътвореното. Защото Сътворението е безкрайна поредица от чудесни простички решения.

Днес вече знаем, че пространството вътре във видимия атом е по-голямо многократно спрямо частиците видима материя там. Но че разбиването на атома по един или друг начин изисква колосална енергия, а резултатът е отделянето на още повече енергия. На базата на това знание се досещаме, че ако по някаква причина някой вземе, че разбие Слънчевата ни система чрез откъртване и изхвърлляне на някоя от планетите, например, възникналата енергия ще предизвика междузвездна верижна реакция с непредвидими последици за цялата галактика, наречена Млечен път.

Примерно.

Това са наглед знания и предположения за видимата материя (при атомите тя е пак видима, ако е гледана през много мощен микроскоп), но дали енергиите от драстичните промени в структурите засягат само видимите материя и енергия?

Можем ли да бъдем сигурни?

И ако разрушавайки структури на мирозданието на едно ниво, ние предизвикваме унищожително въздействие на други нива и сред други материи и енергии?

Неслучайно учените съвсем сериозно се опасяваха, че с откриването на Божествената частица Бо е вероятно да отворим една гигантска черна дупка, която да погълне първо Земята, след това Слънчевата система, а накрая и целия Млечен път.

Тоест, ние дори не сме наясно дали има и какви са последиците от производственото действие на ядрените електроцентрали по света в някакво различно измерение и върху други видове материи и енергии, примерно - невидимите.  

Същевременно не трябва да забравяме, че Господ е дал цялата уникална информация за Сътворението на избрания еврейски народ, за да я съхранява като наследство, но едва днешните научни постижения в астрофизиката, в областта на елементарните частици и с откриването на невидимите материя и енергия стана възможно да установим, че зад всяка Божия дума за това Сътворение стои безспорен факт.

Има още какво да откриваме, за да може и най-коравите неверници да признаят тези факти, но е въпрос на време да се случи. И то съвсем скоро.

Лесно е да се перчим, че не се страхуваме да отречем изобщо съществуването на Бога. Лесно е, защото няма да има последствия.

Господ не наказва децата си, дори когато се опитват да Го наскърбяват с думи и дела. Просто търпеливо ги чака да Го открият, за да Го обикнат, както Той ги обича.

И ще продължава да ги чака търпеливо до последния миг от техния живот.