Вярно е, комунистическият режим имаше мощна пропагандна машина. Нещо повече – скромната ми персона волно или неволно беше част от пропагандната машина на така наречената „комунистическа държава“ дори професионално. Тоест – като професионален журналист познавах пропагандната машина отвътре.

Малцина са наясно, че докато си вътре в системата на фалшива демокрация, много трудно можеш да установиш признаците на диктатурата. Защото диктатурата на режимите рядко е маркирана с тежки ботуши и военни униформи. Повечето недемократични режими са с вратовръзки и костюми, с фракове и папионки. Тези режими са с перфектни демократични фасади и огромната част от населението им е убедено, че живее в свободна страна с възможно най-хуманното и демократично управление.

Повечето недемократични режими имат по правило минимум двупартийна система.

Да не забравяме, че Хитлер получи властта в Германия по най-демократичния път. И благодарение на мощната пропагандна машина германската нация повярва на фашистите. На фашистите повярваха и италианците. На фашистите повярваха и в Испания.

А това са нации, които вярваха в Бога.

В атеистичния режим също има периодични избори, има парламент, има правителство и президент или нещо подобно. И всеки може да участва като кандидат в изборите, стига да стане член на една от официално признатите партии. Вярно, там Господ не е на особена почит, но имаш право да вярваш, включително и да се числиш към някоя религиозна общност, ако е официално призната от закона.

С други думи, правилата са значително по-строги, но пък за сметка на това обикновено престъпността е на завидно ниско равнище, безработицата не съществува и партията майка е планирала живота ти буквално от люлката до гроба.

Пълно безгрижие.

При мен просветлението дойде благодарение на обстоятелството, че в продължение на няколко седмици бях останал без обичайните информационни канали. Един приятел ме покани на гости в планината. Но с условието  – никакви вестници, никакво радио, никаква телевизия, дори и без телефони.

Малко след това аз видях разпада на онзи „съвършено планиран“ режим без Господ.

Режимът просто се срути.

Няколко години по-късно вече проумях, че пропагандната машина при „диктатурата на пролетариата“ не се отличава особено от пропагандните машини на „диктата на алчните и злодеите“. Тя не се отличава от пропагандните машини на всички други управленски режими днес. Включително и на онези режими, които най-гръмогласно претендират да са най-либерални и най-демократични на планетата.

В тези пропагандни машини работят предимно невярващи в Бога хора.

Затова и методите и действията са едни и същи.

Казвам го уверено като човек, който е работил дълго време включително и за пропагандната машина на уж най-либералния и демократичен режим, изкопиран директно от най-либералните и демократични модели по света.

Перфектната фасадна демокрация.

Но нали вече казах – докато сте вътре в системата на тоталитарните режими е почти невъзможно да разберете, че сте жертвата.

Както и хамстерът не разбира, че едва ли Господ му е отредил по цял ден да върти въртележката срещу хляб, вода и топла квартира.

Огромната част от човечеството е жертва. Хората са се превърнали в доброволни роби и независимо от стандарта на живот, постигат накрая все същото: прилично жилище, превозно средство и пенсия, която има свойството постоянно да става по-малка.  

Но разбираш, че си бил жертва едва когато в края на живота си теглиш чертата.

Все едно е на какъв стандарт и на какъв режим си живял и работил.

Резултатът е все същия.

И няма как да е иначе, след като във всички режими пропагандата използва тотално фалшиви новини и откровени лъжи, за да оправдае едно или друго поведение и действие на управниците. За да оправдае също и военни действия с цел ограбването на благодатта на едни народи от управниците на други народи.

Примерите за фалшиви новини и за безсрамни лъжи пред очите на целия свят са вече такова банално ежедневие, че не си струва да се спирам на тях. Просто отворете вестници отпреди пет-десет години и ги прочетете. Ако и след това продължавате да вярвате на всичко, което е написано в тези вестниците, значи мозъкът ви е непоправимо увреден и преформатиран.

Но не е смешно. И Господ е тъжен.

Говорим за много тежко заболяване, съпроводено с гигантски дози стрес.

А диагнозата е „преждевременна смърт“.

При такава диагноза лечението е само едно - незабавно стартирайте общуването с Господ по личната си пряка линия.

Ама наистина незабавно.

Като помощно лечение аз лично бих препоръчал поне няколко месеца изцяло да изключите всички канали за обработка на съзнанието, наречено „промиване на мозъка“. Изключите ли каналите на пропагандната машина на режима – радио, телевизия, интернет медии, социални мрежи, вестници и списания - ще установите с изненада колко силно сте били зависими от тях.

То е като липсваща доза. Като абстиненция. Все едно, че внезапно са ви запокитили на пуст остров без изгледи за спасение. Но се оцелява.

Постепенно нормалността на човешкото мислене се възвръща, макар това да е понякога мъчително бавно и дори болезнено. А желанието за общуване с Отеца ни, което е най-естественото желание на всеки нормален човек, се възстановява.

Случи ли се това, вече сте почти на спасителния бряг.

Ако успеете да изключите тези обработващи съзнанието канали за около година време, а през това време си общувате основно с Отеца ни, един ден просто държавата, в която сте вярвали непоклатимо и абсолютно, ще ви изглежда много, ама много… странно.

Повярвайте, лично опитах и знам за какво говоря.

В този смисъл бих препоръчал на онези, които изпълняват религиозните изисквания на големите пости  -  примерно, голяма част от католици и православни и всички мюсюлмани – да добавят към постенето с храна (което е полезно от здравословна гледна точка за тялото) и тотално въздържане от всякакви източници на новини и коментари за събитията в общината, държавата и по света.

Второто ще подейства значително по-очистващо върху духа ни - частицата от Бога в нас, отколкото постене с храна и дори тримирене.

Аз лично периодично изключвам пропагандните канали за различни периоди и въздействието на това изключване върху тялото и духа ми е изключително позитивно. Околните започват да ми се чудят защо се смея на новини, които модераторите съобщават с изключителен драматизъм. И обратно – натъжавам се от редките радостни телевизионни новини.

Дори само обстоятелството, че ще си спестим стреса заради непрекъснато поддържания страх от поредна световна война, ще е с учудващо оздравителен ефект.

Защото всички сме наясно: Стресът е основната причина за отключването на което и да било заболяване на човешкия организъм. А стресът от това, че буквално всеки един момент може да започне война, е възможно най-доминантния стрес.

С този най-доминантен стрес световната пропаганда ожесточено и ежечасно брули мозъка на световното човечество.

Представяте ли си до какво малоумие сме се докарали?

А Господ се смее.

Да позволяваме ежечасно да ни тормозят със заплахата от световна война, понеже някой самовлюбен мегаломан смята, че другите самовлюбени мегаломани са луди. И затова той е длъжен да демонстрира, че е не по-малко луд от останалите.

Ежедневен факт.

Ужасното е, че след като в продължение на цял месец, например, сте се опазили от мелачката за мозъци, е достатъчно само един ден да изгледате всички новинарски емисии по телевизията и зависимостта отново да ви хване за гушата.

Като бивши алкохолици.

Като наркомани.

А стресът на промития мозък скъсява живота ни най-малко с 15 – 20 години.

Да добавим ли към това хрониките за катастрофи и убийства, сривовете на борсите, процентът на безработицата, растящите данъци и такси, падащия почти неусетно жизнен стандарт във всички направления, болести на близките ни, скокът на лихвите по кредитите и какво ли още не.

И затова призовавам:

Забравете за световната война.

Господ така или иначе няма да я допусне.

А колкото и да са кресливи, поредните войнолюбиви ястреби тук и там, са всъщност ужасно страхливи за собствения си жалък и нищожен живот.

Желанието на алчните и злодеите да ограбват чужди благословения ще продължи да се вихри още няколко века.

Просто приемете:

След като човечеството стигна дотам, че може да се самоунищожи няколко десетки пъти, на никого няма да му стиска да посегне към гибелния бутон.

Освободете се от илюзиите, че живеете във възможно най-демократичната държава. Изразът „възможно най-демократичната държава“ е логическа безсмислица.

Една държава или е демократична, или не е.

Една жена или е бременна, или не е.

Както бременната жена не може да бъде възможно най-бременна, така и демокрациите не могат да бъдат „възможно най-демократични“.

Така че се освободете от илюзиите си без съжаление.

Веднага.

Няма такава демократична държава, докато управляващите допускат нашите деца да умират за неясни каузи, а всъщност заради кражби на чужди благословения.

Няма такава държава, докато управляващите не зачитат семейната институция, а също така и семейните ценности, дадени ни от Господ.

Няма такава държава, докато деца убиват връстниците си в училище заради алчността на производителите и търговците на оръжия.

Няма такава държава, докато пропагандната машина използва тотални и откровени лъжи, за да ни докара до безумието да се страхуваме за своя живот и за живота на близките си ежеминутно.

Да продължавам ли?

Ще има демократична държава, когато всеки започне общуване с Бога и с негова подкрепа изберем достойните и компетентни хора да ни управляват.

Такива управници, които да не са завладени от алчността и корупцията.

Такива, които да знаят, че човешкото щастие не струва много пари, но е по-ценно от всичко на този свят.

Такива, които да знаят, че Любовта е всичко, от което имаме нужда и затова трябва да общуваме постоянно с Отеца ни. Може всички религии на планетата Земя да изчезнат между човеците, но общуването с Бога е за вечността.

Религиите стават ненужни, ако Господ е в нас и ние сме в Него. Защото ако всички хора общуват с Бога персонално и интимно, за какво са им религиите?

Над това си струва да се замислим, нали?

Това е поредното разтърсващо прозрение, до което достигнах благодарение на Моя Господ. Че не е задължително да съм част от определена религия, за да си общувам с Него както син общува с родител.

Факт.

Наясно съм, че няма да е лесно. Моят Господ иска за начало да започнем с нещо по-простичко и достижимо: да избираме само угодните на Него политици в своите общности и държави.

Но да го правим всички. Да го правим навсякъде по света.

Смятате, че е невъзможно?

Ако всички хора отворим персоналните си канали за връзка с Отеца ни, какво ще ни попречи да избираме само политиците, които са угодни на Бога?

Кой ще дръзне да се противопостави на Създателя?

Тогава бързо ще забравим за опасността от световна война, за периодичните икономически и финансови кризи, за лихвите на банките, за хилядите заплахи от болести и за раздухваната омраза срещу ближните ни някъде по света.

Шансовете да изживеем един смислен и щастлив живот достигат максимум.

Нека добавим, че отказът да се подлагаме на тоталното облъчване с пропаганда и реклами ще бъде много важна стъпка към по-често общуване с Отеца ни.

А това ще направи личното ни щастие неизбежно.

И напълно естествено.