Как страхът от Бога ни отдалечава от Отеца ни? Преди около 65 милиона години, довършвайки подготовката на Земята за нашето заселване, Господ е пратил астероид и е унищожил динозаврите, а и е смалил всичко живо с прекомерни размери и тегло. По този начин е създал комфорт за бъдещото човечество (нали разбирате, че нямаше да се чувстваме уютно, ако в градовете ни се шляят тиранозаври и прехвърчат гигантски хищни водни кончета, да речем.

Това праисторическо събитие, обаче, е стреснало сериозно онези, които имат защо да се плашат от Бога (казано на шега, разбира се!).

Та откакто стана ясно кое е убило динозаврите, заплахата от Космоса е най-важният елемент от катастрофичните сценарии за Края на света и на човечеството.

И никой не мисли, че онова, което Той ни е пратил като материал с този астероид е разпръснато из цялата Земя и може да се окаже важна част от ефективните методи за лечение на туморите. Тоест, напълно възможно е да има няколко различни причини този астероид да падне на нашата планета. Не само заради динозаврите.

Вместо това политиците на човечеството разпореждат да започне денонощно дебнене на астероиди убийци и най-сериозно започват да измислят стратегии на оцеляването на човечеството. Такава стратегия е била изграждането на специални съоръжения, в които да попаднат избраниците на човечеството като в пореден Ноев ковчег.

В тези автономни съоръжения (дълбоко под земната повърхност или пък на дъното на океана) селектираните по различни признаци човеци, семена и животни трябва да издържа няколко години, а след това, когато животът на земната повърхност стане поносим, да излязат навън и човешкият род да бъде продължен независимо дори от Господ, а може би дори и въпреки Него.

Този вид стратегия се основава на дребна грешка.

Тя предполага, че Космосът е един тотален хаос и дори Господ не може да ни опази от случайна катастрофична гибел.

Тоест, приемаме за напълно вярна Теорията за големия взрив, в която Господ не съществува, не съществуват също невидимите материи и енергии.

Е, вярно, че имаме атмосфера, в която по-дребните космически нашественици просто изгарят и това е видно от цикличните „метеоритни дъждове“.

Вярно, че скоростта и местоположението на Земята спрямо Слънцето и другите планети наоколо се определят от гравитацията, която пък е резултат от съществуването на невидимата материя и нейното въздействие наречено гравитация, вероятно под управлението на невидими енергии.

Вярно, че магнитното поле на нашата планета ни пази от радиационния слънчев вятър и затова съществуваме практически.

Тоест, ние човеците усещаме, че нашият дом и планета имат своите невидими защити.

Един ден ще проумеем, че и земната атмосфера се държи около планетата ни пак чрез невидимата материя. Но приемайки Теорията за големия взрив и хаоса в Космоса, ние отхвърляме, че тези защити са от нашия Отец и Бог.

Защо?

Теорията за големия взрив е по-лесна за приемане отколкото Господ?

Ами че ако Господ реши да ни унищожи, как ще се спасим? С „автономните за няколко години човешки съоръжения“ под земята или под водата? Автономни срещу какво? Струва ми се малко лекомислено да си мислим, че ще оцелеем без Създателя.

А Моят Господ се усмихва в този момент.

Защото ако Господ беше като човеците и лесно се гневеше, Той щеше да  ни покаже какво може с много лекичко помръдване на тектоничните плочи. Понеже и те се крепят и управляват от невидимите материи и енергии.

 Примерно.

Другата стратегия за оцеляване при космическа заплаха е да се използват оръжията, които хората натрупват за взаимното си самоунищожение. Това са оръжия от типа на атомни и термоядрени бомби с ракети носители на заряда. Тук идеята е да бъде разбита космическата заплаха с титаничен взрив на по-малки късчета или пък взривът да отклони заплахата от траекторията на сблъсъка. Обикновено този сценарий се комбинира със сценария за модерен ноев ковчег, в които избраници на правителствата да оцелеят...

В наши дни съществува и разнообразие от стратегии за оцеляване. Например, чрез изграждане на щитове от огледала срещу предстоящо прекомерно мощно слънчево изригване. Или пък Стратегия за изместване на цялата планета на друго подходящо място в Космоса.  Стратегия за изнасяне на „заслужаваща нов шанс“ част от човечеството към други планети (най-близката цел, примерно, е Марс), но също и за постепенно колонизиране на космическото пространство на Млечния път.

Във всичките тези сметки, разбира се, липсва нещо съществено.

В цялата тази плеяда от атрактивни за развлекателната индустрия сценарии за оцеляване на човечеството отсъства единствено нашият Отец и Господ. Наличието на тези стратегии предполага, че ние не разчитаме на Господ.

За Моя Бог е очевидно, че ако ние вече не разчитаме на Него за собственото си оцеляване, това е откровен опит да бъдат провалени Божиите планове за човечеството. И че зад такъв опит стоят прикрити или открити атеисти, заели възлови обществени и политически позиции в уж демократични или почти демократични режими.

Сценарият за катастрофичен сблъсък и последващо оцеляване не е резултат от малограмотност и малоумие. То не е работа даже и на Сатаната, защото въпросният Сатана не съществува. Идеята за оцеляване без помощта на Господ, макар и само на въображаемо или виртуално ниво, е доказателство за специално „интелектуално“ усилие на машините за пропаганда и промиване на мозъци.

Целта е да се внуши на хората, че няма Бог. А щом Него Го няма, значи всичко на този свят (дори убийствата на ближни и насилието над други народи и хора) е нормално и позволено, а Десетте Божи заповеди са отживелица.

Моят Бог вижда, че омаловажавайки и впоследствие отхвърляйки способността Му да съхрани човечеството, е умишлено злодейство на политиците срещу плановете на Господ.

Те ни внушават, че супер герои като онези от комиксите или ядрени технологични супер джаджи са пътят към спасението от Всемирния Космически хаос. Така постепенно искат да избутват Моя Господ извън общественото съзнание и доверие.

Подменят Моя Господ с виртуални компютърни трикове и фантазии за удивителни човешки подвизи, включително и срещу заплахи от страховити на вид и по размери „извънземни“, които не са човеци като нас.

За политиците е изключително важно да изместят Господ от вярата в спасението и надеждите за оцеляване. За огромното мнозинство политици.

Защото те си мечтаят хората да ги възприемат като богоподобни.

Отсъствието на Господ от човешкото съзнание е най-важната стъпка за лесно манипулиране на политически избори и оттам за пълна липса на контрол върху деянията на политическата каста. Господ го няма, значи правото на една нация да насилва, граби и убива човешки същества от друга нация е в нормата. В нормата са и последиците от войните. В норма са и последиците от замърсяването на планетата, която Господ е подарил на човечеството.

На кого му е дотрябвал Сатаната или измислени демони, при условие че корпоративната алчност за свръхпечалби и нарастващата склонност на политиците да бъдат корумпирани са в изобилие на Земята? За какво са ни други заплахи, при условие че алчността и корупцията са напълно достатъчни за самоунищожение на човечеството?

Излиза, че плашейки ни с катастрофични сценарии, пропагандните машини за масово промиване на мозъци всъщност прикриват най-голямата заплаха за съществуването на човечеството – алчността и корупцията.

Ако тази скрита заплаха продължава да се разраства и ако надделее над човешкия разум, тогава дори Моят Господ няма да е способен да защити човешката популация на планетата Земя. Не трябва да забравяме, че правото на избор, което ни дава Господ, включва също и правото да изберем самоубийството пред живота.

Става страшно, нали? А Господ се смее. Смее се, защото знае: Поради абсолютно съвършената си егоцентричност, мнозинството политици не са способни на решение за самоубийство.

Затова най-важното е да разберем, че Господ няма намерение да унищожава човечеството и е способен на титанично търпение, докато децата му преминат през всевъзможни заблуди и накрая се завърнат при Отеца си.

Важното е да знаем, че Господ ни е дал планетата Земя подготвена за комфортното ни пребиваване на нея. Господ е сключил с нас Завет!

А Заветът е договор, включващ обещанието Той да ни пази от всякакви заплахи.

Локалните катастрофи, които стават тук или там не са заплахи за цялото човечество.  Те предотвратяват значително по-мащабни катастрофи.

Предотвратяват ги благодарение на Отеца ни.

Ако едно много силно земетресение, примерно, измести земната ос на въртене с няколко градуса, това е недвусмислено доказателство за извършена от Отеца ни корекция, която да спаси планетата ни от същинска голяма катастрофа.

Бог действа по този начин, за да изпълни Своя Завет с човеците и да ги защити? Само че малцина човеци разбират действията Му така.

Повечето от нас очакват Господ да ни защити с видими за всеки чудеса.

Например - да разпери могъща Божия десница и да запокити обратно в Космоса летящия към центъра на планетата ни метален астероид с големината на Париж. Няма значение, че запокитвайки в Космоса подобен астероид Господ си създава други сериозни проблеми. Важното е да е атрактивен екшън. Да прилича на компютърните евтини хватки на индустрията за забавления и за промиване на мозъци.

Своя Завет да ни съхрани на нашата планета Господ ще изпълнява и няма да се отрече от сключения с нас договор. Страховете, които ни се внушават, са параван, зад който алчни корпорации извършват престъпления срещу човечеството, а корумпирани политици прикриват истината срещу заплащане.

И още нещо.

Крайно време е всеки човек да проумее, че добавянето на все повече лукс към онова, което Господ ни е дал, си има цена.

Ако сме предупредени честно и знаем, че тази цена включва тежки заболявания на организма, промени в генетичния ни код и загуба на способността за възпроизводство, климатични промени с ожесточаване на условията за живот и така нататък, ние никога не бихме се съгласили да плащаме подобна цена.

Бихме се отказали от всякакво „подобряване“ на храните ни. Бихме се отказали дори от моторизираните лични превозни средства, от модерни уреди за готвене, от електронните джаджи, които ни вредят.

Но пропагандната машина за промиване на мозъци изтъква малките ползи и старателно скрива огромните вреди на производството и потреблението на всичко, което уж улеснява и модернизира живота ни.

Истината остава скрита за нас не само заради корумпираните политици, финансирани от алчните корпорации. Тази истина понякога самите ние крием от себе си.

Защото изкушението да си модерен е огромно. Защото е неустоимо да виждаш как приятел си играе с нова джаджа, а ти изоставаш от модерния свят. Защото е нечестно жената на съседа ти да се перчи с импланти, а твоята съпруга да се гърчи от завист.

И плащаме цената, естествено!

А по този начин възможният катастрофичен сценарий продължава да се разгръща, включително и с нашата лична подкрепа. Но в този наистина възможен катастрофичен сценарий, единствената роля на Господ е обстоятелството, че ни е дал право на избор.

Дал ни е дори и правото да опитаме да се самоунищожим.

Дал го е и на всички човеци, обитаващи други планети.

Впрочем сценарият на самоунищожението на човечеството поради алчност и глупост е милион пъти по-вероятен от всички фантазии на индустрията за забавления. Такъв вариант изглежда не е атрактивен за сценаристите, но пък е удивително ефикасен.

Да, самоунищожението е също право на избор.

И единственият начин да не го допуснем е общуването на всички човешки същества с нашия Отец по пряката линия за връзка, която Той ни е дал по рождение чрез Божия Дух.

Не трябва да си затваряме очите - авторите на всевъзможните катастрофични сценарии за заплахи отвън вероятно допускат, че нашият Отец има всички основания да ни бъде гневен. Или дори вбесен. И затова разгръщат въображението си да измислят как да надхитрим Бога и някак да избегнем неговия гняв.

Което е логика на слабия и непослушен ученик.

Да избягаме от час, докато работата се размине.

Или да си скрием ученическия бележник, за да не бъде вписана слабата оценка.

Само че Господ не наказва.

Не знам дали Моят Господ е способен понякога да се гневи, но Той не наказва.

Крайно време слабите и непослушни ученици да не бъдат допускани до управлението (на държавата, общината или общността). Защото пораженията от действието или бездействието на слабите ученици са по-страшни и зловредни от катастрофа с най-големия астероид. А това се отнася и за фалшивите интелектуалците.

 

Още ли не е явно, че от много години НЕ печалбите движат едно СВЕТОВНО УПРАВЛЕНИЕ уж "в сянка". Движи го един "нов ред", в който ТЕ играят ролята на богове, решават кой да живее и кой да умре, и реализират, НА ПРАКТИКА ИЗТЪНЧЕНО социално инженерство. Но изглежда развръзката е близо, защото в наши дни това управление ИЗЛЕЗЕ ОТ СЯНКАТА. Хиляди, даже милиони хора се досещат за това, а елитите на сериозните държави го знаят със сигурност.
Де да видим.