Може да изглеждам глупав, но, по мое мнение, поредната пречка за прякото общуване с Господ е съмнението, че е възможно това общуване да се случва по всяко време . И как така няколко милиарда човешки същества ще са в състояние да си общуват с Него в един и същи момент, тоест – едновременно?!
А човешките същества, които са заселени на други планети?
И си представяме една невъобразима какафония от гласове на милиони човешки езици и диалекти, която силно прилича на безсмислен, но за сметка на това оглушителен шум, в който тук там нещо може и да прозвучи разбираемо.
А, и друго. Щом е по всяко време, това включва ли времето за сън или пък времето за сутрешен тоалет и за, прощавайте, физиологичните ни нужди?
Ще започна с факта, че в Светото писание Господ често се появява на избраните хора в просъница или в дълбок сън в различни физически форми, но основно като плътен и убедителен човешки глас. Когато Той прецени, че се налага да ни каже нещо важно, едва ли за Него е от значение дали сме будни или спим, дали сме сресани или умити, дали сме с най-новия кат дрехи или сме със смъкнати шорти в банята си.
Причината?
Той не общува с физическата ни цялост (била тя повече или по-малко съвършена). Него не го интересува особено тленното в нас, освен като опаковка за Духа.
Той си общува с нас чрез Светия Дух, тоест - пряко с нашето съзнание.
Какво значение има как изглежда отвън превозното средство, с което пътуваме, докато разговаряме с някого вътре в това превозно средство? Или разговаряме по телефона с някого на другия край на планетата?
Ние от своя страна можем да изпитаме силно желание да общуваме с Отеца си в момент на не най-блестящата си физическа форма. Например, ако сме тежко болни и поради това не сме се къпали от седмици, а дрехите ни са вмирисани. Дали Господ ще ни върне да се приведем в приличен вид, да се дезодорираме и парфюмираме и чак тогава пак да му „звъннем“ по пряката линия?
Господ ще приеме общуването дори ако воним на порове, ако сме в полусъзнание и сме визуално напълно неглиже.
Защото, ще повторя, Той общува с нашето съзнание чрез частицата Свети дух у нас.
На въпроса за способността на Бога едновременно да общува с милиарди човешки същества (без да броим неземните) е необходимо мъничко пояснение. Вашият раб ще сподели какво знае за невъобразимите терабити на милиардна степен информация, която Господ ежеминутно получава от нас дори ако сме нещо заети и не желаем точно в този момент да си общуваме с Него.
Така Той е наясно с реалностите във всяка точка на Вселената.
Абсолютно.
И тотално.
Като знаете това, нека всеки от вас да си направи лично изводите според собствените си схващания и представи. Защото за всеки от нас Господ е различен.
Съвременните учени вече са се убедили в реалното съществуване на невидимата материя и невидимата енергия, които неизвестно защо са определили с прилагателното „тъмни“. Тези невидими енергия и материи са многократно повече като маса и обем от видимия за човеците свят (видимият свят за нас са галактики, слънца, планети и т.н., включително човешките същества). Установено е, че невидимите материя (материи) и енергия (енергии) са около 95% от масата на познатата ни Вселена.
Ако ги поставим на въображаем кантар, съотношението между теглото им ще е 95 невидими към 5 видими части. Тоест, за видимата материя и енергии остават относително нищожните около 5 %, които пък от своя страна представляват видимата за нас Вселена, с нейните безброй галактики като нашия Млечен път.
Когато разбраха това, учените започнаха изграждането на гигантски скъпоструващи съоръжения, за да хванат поне една молекула или микрочастица от невидимата („тъмната“, според терминологията им) материя. По същата причина се заеха да правят капани за невидими енергии. Защото негласно се предполага, че тази невидима материя и невидима енергия са свързани някак с невидимия Бог.
Тоест, Той е някъде там!
Разбира се, никой притеснен за авторитета си учен не би казал, че търси частица от Бога. Те казаха, че търсят частица Бо, от типа на „бозоните“. Ама тази частица „Бо“ да е с качествата на основна частица на мирозданието.
Най-малката тухличка на съграденото.
Странно, но има едно африканско племе догони, което твърди, че било пристигнало на Земята от системата на Сириус. Та това племе знае, че основната тухличка на всичко видимо е частицата „По“, най-малката от всички частици. Различен брой от тази тухличка изграждали различните други частици, те пък атомите и молекулите, та до всякакви тела, предмети и накрая света около нас.
Така твърдят мъдреците на догоните.
А това племе дори няма писменост. Всичко е стигнало до нас благодарение на устни предания, които техните мъдреци поддържат от незнайна древност.
Едва ли заради указанията на догоните от Африка, но днес учените упорстват в усилията си да открият най-малката частица на мирозданието, която е някъде на границата между материята и енергията и едновременно има качествата на материя и енергия, в зависимост от това в какво качество я изследваме. Между себе си те наричат тази частица „божествена частица“. Защото, ако го има наистина, невидимият Господ би трябвало да е някъде между материята и енергията, намекват „мозъците“ на планетата.
С други думи учените понякога не крият, че всичките им гигантски и скъпоструващи усилия целят едно единствено нещо: Да стигнем поне мъничко по-близо до Бога и да го опознаем, както Той би искал.
А цената на съоръженията при такава цел вероятно си струва.
Внимание!
Тъй като фактите в тези области на науката са изключително оскъдни, не е редно да спекулираме какво е Бог и как с научни средства и методи да Го открием. Установен факт е, че ние стоим на два крака или се движим върху земната повърхност благодарение на невидимата материя.
Невидимата материя е „хванала“ планетата ни отвсякъде.
Първоначалните представи на физиците бяха, че планетата „тежи“ върху нещо като добре изпънато одеало. Там, където е планетата или който и да е космически обект, се получава вдлъбнатина. Това изкривява пространството около космическото тяло и същевременно привлича по наклона други тела, а това е всъщност гравитацията.
Примерът щеше да е добър, ако уточним, че във Вселената няма такова нещо като горе или долу само по себе си. Горе и долу относително какво? Така че нека си представим невидима материя, която е обхванала планетата Земя откъм всичките й страни (горе, долу, отпред, отзад, встрани). И със свойството на невидимата материя, наречено гравитация, се упражнява пълен контрол над движенията на планетата Земя около собствената ос и около Слънцето.
По същия начин е контролирано движението и на Луната.
По същия начин тази невидима материя контролира движенията на всички космически тела – от метеоритите и кометите, през звездите, та чак до галактиките.
Интересното е, че галактиките се отдалечават една от друга, но движенията на обектите вътре в зоната на всяка отделна галактика си остават непроменени. Всяка звездна система в дадена галактика си запазва местоположението, докато се върти около центъра на тази галактика.
Казано с други думи, редът и дисциплината на движение в рамките на галактиките са абсолютни и орбитите на телата в тях остават зависими изцяло от невидимата материя. При необходимост, невидимата материя би могла да извърши корекция в това движение. Например, ако обектът е застрашен от унищожителна катастрофа с друг обект.
А дали ако катастрофата се случи, значи въпросният удар е планиран?
Не знам.
Установено е също, че всяка секунда през телата ни преминават няколко милиона единици от невидимата енергия. Преминава през нас, без да въздейства върху телата ни, понеже невидимата енергия изобщо не взаимодействала с видимата материя и енергии, според хипотезите на учените.
А Господ се смее.
Истината е, че учените всъщност нямат данни за такова взаимодействие.
А дали е така?
Известно е, че наглед твърдите и плътни атоми, от които е изградена видимата материя, в действителност са преобладаващо празни пространства. Малко или повече на брой видими частици, но изключително много свободно откъм видима материя пространство между тях и колосални енергии, които правят от атома едно цяло.
В така нареченото атомно ядро, което обикновено си представяме като претъпкано с протони и неутрони, свободното видимо пространство е също толкова необятно в сравнение със съответните частици в тях, но и тук енергийните връзки са колосални. Казано иначе, видимата енергия е определящата характеристика на атома, считан до неотдавна за абсолютно неделим.
А какво е въздействието на невидимата енергия върху атомите?
Не ми беше дадено да разбера. Достъпът ми беше отказан.
И още един-два детайла.
Невидимата материя е разположена като скелет около видимите космически обекти (галактики, звезди, планети, черни дупки и т.н.,) но невидимата енергия е равномерно разпределена из цялата Сътворена от Бог Вселена.
Невидимата енергия е не само равномерно разпространена във Вселената, но и подвижна, във вид на енергийни потоци. Подобно на циклон около невъобразима ос.
Сигурно ще бъда упрекнат някога в некоректност на термините. Но речникът ми, както вече си признах, не е достатъчно зареден с думи понятия. А и честно казано, не мога да обясня много от нещата, които ми е дадено да виждам.
Имам образи, но нямам думите за тяхното описание.
Невидимата енергия прониква в огромните свободни пространства на видимите материя и енергия. Скоростта на движението на невидимата енергия е многократно по-висока от скоростта на видимата за човека светлина. Можем и сами да се досетим, че Бог е ограничил със скоростта на светлината единствено видимата материя. За да е в състояние да я управлява чрез невидимите материи и енергии.
Така че можем да си обясним защо изграждането на капани от видима материя за частици от невидимите материи и енергии е мисия невъзможна.
Ограничени сме от скоростта на светлината.
Сега, струва ми се, е някак по-лесно да приемем, че там някъде е Самият Господ Бог.
Досещаме се интуитивно, но и вече благодарение на скромните, за да не кажа нищожни, познания на науката за невидимия свят.
При толкова много свободно пространства вътре във видимата материя, от която сме създадени, е лесно невидимите енергии и материи да проникват в нас без да ги усетим. И как при тези обстоятелства се съмняваме, че Той по всяка време и на всяко място по света невидимо присъства около нас и вътре в нас.
Длъжен съм да кажа, че невидимата енергия е различни видове в различни гранични състояния. Невидимите енергии са първични и от тах са възникнали първо невидимите материи, а сетне част от невидимата материя е претворена във видима материя. По този начин са създадени небесната твърд и земята, според библейската терминология.
Така ми показа Бог.
А дали съм намерил най-точните думи, за да опиша видяното? Вероятно – не!
Но бъдете убедени: Тъкмо благодарение на невидимата енергия (или енергии), във всяка една милисекунда от живота ни Отецът ни е абсолютно информиран какво мислим, какво чувстваме и какво ни се иска.
Но заради правото да избираме (защото понякога ни се налага да правим не онова, което искаме а онова, което някой друг очаква от нас), Господ търпеливо изчаква да обявим с думи или действащи въображаеми образи, какъв в края на краищата е нашият окончателен избор. Но нерядко се случва Той да ни даде онова, което е по-доброто за нас преди да решим. И причината е , че Създателят желае ние да бъдем щастливи.
Защото сме негови деца.
Иначе казано, Господ е готов да ни даде най-доброто за всеки от нас и се надява ние да разчетем знаците Му и да следваме Неговия път. Ако правим погрешен избор, Той ще намира начини и възможности да ни върне към планираното за всеки един от нас, но тогава Планът Му ще е само частично изпълнен. Както плановете на повечето родители за децата им, впрочем. Защото последната дума е винаги на децата Му, каквото и да ни носи евентуалното погрешно решение.
Но ако Господ ни съхранява и предпазва от беди, защо толкова млади хора губят живота си в катастрофи или убийствени спречквания? Не е ли възможно невидимата материя да ни спаси от автомобилна катастрофа или насочения към сърцето нож?
Вероятно Господ би могъл.
Обаче, дали в действителност искаме Отецът ни да има пълен контрол върху всяко наше действие или бездействие?
Да сме някакви марионетки, които Той управлява на 100 процента?
Особено в по-младите си години (а в някои случаи и цял живот) човек чувства необходимост да се утвърждава и доказва като се противопоставя на препоръките и съветите на другите, най вече на родителите си. Това е класическо и стандартно противопоставяне на стари и млади или битката на поколенията. И колкото повече по-старите настояват и се гневят за избора на едно или друго решение, толкова по-упорити в отстояването на независимостта си са по-младите.
А Господ разбира, че децата му са щастливи да се чувстват като богове.
Младият човек (мъж или жена), често стига до крайности в отричането на исканията на родителите и поради това неусетно се оказва отдалечен и от Бога.
Нещо повече, когато се почувства като Бог, младият човек желае и да действа както счита, че е позволено на един Бог. Тоест, да прави каквото му хрумне на мига.
Вероятно Отецът ни би могъл да накара невидимата материя да се вплътни и да обгърне някой загубил контрол тийнейджър като в усмирителна риза.
Но това ще отнеме свободната воля на този млад човек.
И как тогава този младеж ще добие опит и ще научи уроците от допуснатите грешки?
Усещането за Божествен произход е естествено необходимо, за да преодолее тийнейджърът притесненията си и да потърси смело своята половинка.
Но той се чувства като Бог (или Богиня) именно защото е син или дъщеря на Отеца ни. Всеки от нас в младостта си за малко или за по-дълго е усещал Божественото в себе си и поради това му се е струвало, че за него няма невъзможни неща и светът е в краката му, в смисъл – пътят и истината са право пред него.
Това е неизбежно. И необходимо.
Господ ни дава възможност да се почувстваме негови деца. И се радва на младежката ни увереност и дръзновение. И ако дори в този период от живота ни сме достатъчно умни да си дадем сметка, че всичко това (включително усещането за Божественост), го имаме благодарение на Него, значи всичко е наред.
Усещането за Божествено потекло е съвсем нормално и естествено, просто защото ние наистина сме дъщери и синове на Бога. И по-възрастните би трябвало да проявяват разбиране към такива върхови състояние на младите, защото и по-възрастните в своята младост са изживели подобни пориви и усещания.
Религиозните организации в тези случаи препоръчват смиреност и молитви за прогонване на злото. И вярват, че това е правилно. А, дали?
Трябва да разграничаваме много отчетливо усещането за Божествено потекло на всеки навлизащ в зрелостта млад човек от опасностите от внезапното усещане на могъщество и безконтролна свобода на духа.
Защото те могат да се трансформират в желание да възседнеш мощен мотоциклет и да даваш газ докато излетиш право към Създателя си. Само че в случая с мотоциклета виновен за последиците ще е този, който е дал мощната машина на неузрелия човек. Тоест, усещането за Божественост сама по себе си не е опасна за младите хора. Но нещата се променят, ако за двадесетия рождения ден му подарим автоматична пушка.
С други думи, опасни могат да са нещата, които им даваме да използват в това специфично състояние на прага на зрелостта.
Постепенно обаче съзряването настъпва, бушуващите хормони и патетичните страсти се уталожват, мъдростта и разумът надделяват, младият човек си връща самоконтрола и тогава копнежът му да си общува с Господ се възстановява. Защото има нужда да се чувства Божие дете. И това е естественият ход на нещата.
Бог ни дава възможност да се почувстваме като богове, за да ни даде самочувствие да контактуваме с Него като негови човешки синове и дъщери.
