Когато в един от коментарите си споменах, че така наречените „черни дупки“ са всъщност работилниците на Господ, мои приятели ми заявиха, че това противоречи на актуалните изследвания на физиците. Това, че черните дупки засмукват всякаква материя все повече и повече по-скоро било в подкрепа на Теорията за Големия взрив (онази за тенджерата под налягане, която гръмнала и Вселената се зародила в един миг).

Признавам, че и аз понякога недоумявам относно нещата, които ми се дават чрез Духа, но образът за работилниците на Господ (вътре или чрез така наречените „черни дупки“), които продължават Сътворението и развитието на видимия свят, ми се стори прекрасен и някак поетичен. Обаче междувременно въпросите около невидимите материя и енергии (като черните дупки например) получиха доста скоро развитие сред най-известните физици на света.

Стана дума вече, че невидимият свят от Библията, физиците упорито и дори някак ядосано, продължават да го наричат „тъмна материя“ и „тъмна енергия“, въпреки че за всеки здравомислещ човек е ясно, че ако невидимите светове бяха наистина черни, ние нямаше да виждаме по-далече от носовете си и всички щяхме да сме непоправимо и крайно късогледи (ако изобщо ни трябваха очи).

Но сега физиците установили, че всяка галактика във видимата Вселена, си има в центъра собствена „черна дупка“, което означава, че невидимите материи и енергии не просто обгръщат космическите тела като звезди, планети и прочие (за това вече говорихме в предишните публикации по темата), а управляват движението им чрез мощната гравитационна сила на невидима материя в центъра на всяка галактика. Тоест, онези 96% от масата на Вселената, които са невидими за нас, изпълняват строго разпределени управленски дейности.

Тази черна дупка засега имала няколко функции (унищожението на собствената галактика не била от тези функции, признават физиците). За сметка на това невидимите тела засмуквали огромни маси от космически прах и газове, а при период на пресищане така наречената „черна дупка“ изхвърляла енергийни потоци. При млади галактики изхвърлените енергийни потоци извършвали масово „запалване на звездите“ в тази млада галактика, тъй като температурата на тези енергийни потоци надхвърляли 100 милиона градуса С. Поглъщането на прах и газове и изригването на енергийни потоци се повтаряло постоянно. Но при по-старите галактики това изригване просто „издухвало“ излишните вече прах и газове. Тоест, невидимите гигантски тела (наричани „черни дупки“) по този начин регулират и броя на звездите в своята галактика.

Световните имена във физиката предполагат, че първоначално младата ни Слънчева система е заемала по централно място в младата тогава галактика „Млечен път“. Но сме били преместени в периферията на галактиката, където не се усещат толкова брутално управленските дейности на нашата невидима „черна дупка“, тоест – условията за развитието на живота са многократно по-добри.

Това казват физиците. И както забелязвате, има едно забележително отсъствие в техните обяснения – това на Създателя Господ, който очевидно продължава да твори видимите светове и да ги управлява изключително прецизно и целенасочено чрез невидимите материи и енергии, включително така наречените „черни дупки“.

Аз само ще добавя: Изглежда онзи прекрасен и поетичен образ за черните дупки като работилниците на Господ вече е намерил своето научно потвърждение чрез световно признати учени. Аз няма да попитам как така „черната дупка“ ще "знае" кога нейните изригвания трябва да запалят звездите в съответната галактика. Но ще отбележа, че такава случка много ми прилича на това как Господ поискал светлина и тогава Светът му отбелязал редуването на деня и нощта – Ден първи.

И понеже не искам да бъда досаден и бъбрив, ще оставя на вас да прецените колко много неща намират обяснението си чрез научния факт, че невидимите материи и енергии в центъра на всяка галактика управляват изцяло съдбата на видимия свят – Вселената, каквато вече сме опознали донякъде.